Читать «Кървавата река» онлайн - страница 192
Патрик Тили
Това винаги предизвикваше тревожно мърморене сред тълпата. Всички вече бяха видели как превъзходно закаленото оръжие разсича навитите на рола рогозки, без да срещне някакво осезаемо съпротивление. Ако воинът приемеше поканата да удари рогозката, мечът щеше да разсече главата на Избрания!…
Същата мисъл беше минала през ума и на Стив, когато Кадилак измисли този номер. Клиъруотър го увери, че той ще е под нейна защита и в безопасност, но Стив някак си, съвсем разбираемо, се нуждаеше от убеждаване. Разбира се, той вярваше в магията. Но ако Талисмана тъкмо тогава имаше почивен ден? С номера, който предлагаха, ако магията не станеше, човек можеше да умре още при първата репетиция. Ако Кадилак бил толкова сигурен, че ще стане, възрази Стив, нека
За негова голяма изненада и последващо объркване Кадилак се съгласи да държи рогозката, докато той, Стив, нанесе най-силния си удар. Стана. Това беше добрата новина: лошата новина беше, че след това трябваше да си разменят местата. Единственото, което трябваше да направи, бе да повярва на Клиъруотър, но не беше лесно да стои спокойно, докато Кадилак се приготвя да го разсече на две. Външно отношенията между тях може да бяха добри, но под тях се криеше мъчителен слой от ревност и негодувание, които можеха да избухнат при най-малка провокация. Ако Кадилак търсеше възможност да тури край на тяхното съперничество, случаят беше подходящ. Положената от тях крехка клетва за кръвни братя не струваше и курешка на гълъб; единствено Клиъруотър би могла да спре меча…
И тя го спря.
И сега, докато вървяха на запад, дадената й от Талисмана сила многократно го беше предпазвала. Когато първият воин на всяко племе се засилеше да нанесе убийствения удар, някаква невидима сила спираше меча точно преди да удари навитата рогозка, която Стив държеше над голата си глава. После мечът започваше да вибрира неудържимо, изтръгваше се от ръцете на смаяния воин, отлиташе над главата му и се забиваше в земята.
Беше време Кадилак да изпълни коронния номер. Погледнете! Сега ще видите със собствените си очи силата на Талисмана! Дори оръжията на майсторите на желязо не могат да наранят Избраните! Изгубените са определени да започнат поход към дома, братя! Нищо не може да спре идването на Тройнонадарения!
Досега това винаги беше вдигало племето на крака.
Бизонската следа, която следваха, изви настрана от реката и тръгна към някакъв тесен проход. Те спряха конете, огледаха височината от другата страна на дефилето, после поведоха хергелето нагоре по склона.
Умът на Стив още беше ангажиран със събитията от последните няколко дни. Да… имаше мили моменти. Всъщност не беше важно дали това беше вярно, или не. Ако Плейнфолк искаха да го чуят, ако то им помагаше… какво толкова, по дяволите? Беше по-добре да вярваш в нещо, отколкото да не вярваш в нищо. Така мечтата да се върнат в изчистения Свят на синьото небе беше поддържала трекерите през столетията. И може би също и Първото семейство.
