Читать «Кървавата река» онлайн - страница 195

Стив погледна човека, който го беше извикал, й се стресна, когато разбра, че вече го е срещал. Квадратното лице с дълбоки бръчки, със светли пронизващи очи и тъп смачкан нос, с лента за глава от камуфлажен плат и дълга кафява коса, завързана на тила с връзка от същия материал, беше на Малоун, водача на ренегатската банда, в която бяха Джоди, Келсо, Медицинската шапка и Джинкс, преди да ги хванат и да ги продадат при реката. Малоун, кучият син със суровото лице, който го беше измъчвал, преди да нареди да го завържат за кола лице в лице с едноседмичен труп. Току-що изваден от гроб, който Стив лично беше изкопал. Въпреки неговите протести, че е невинен, и молбата на Джоди за милост Малоун и останалите от групата му си отидоха и го оставиха да умре.

Но събитията се бяха развили много различно. И Малоун беше в списъка за отмъщение. Но не сега. Но някой ден, да… неговият ред щеше да дойде.

Стив се насили да се усмихне.

— Малък е светът… — Той протегна ръка. — Миналата година имахме малко недоразумение.

Малоун го погледна подозрително.

— Така ли?

— Да. — Стив свали протегнатата си ръка. — Но след това ти промени намерението си и изпрати Келсо и Джоди да ме откачат от кола. — Той помълча, после добави: — Аз съм Брикман. Ти ме завърза на кола миналия април… горе до Медисин Крийк.

Малоун се намръщи изненадано, заобиколи бавно Стив, след това отново се изправи пред него и приближи лицето си по-близко.

— Да, така е. Защо, по дяволите, си облечен като дивак?

Стив преглътна отговора, който беше на върха на езика му, и каза:

— Това е дълга история.

Малоун кимна към Кадилак и Клиъруотър.

— А тези двамата кои са?

— Те са с мен.

Малоун посочи дръжката на самурайския меч, пъхнат в колана на Стив, после махна с ръка към малкия квадратен щит, закрепен на дясното му рамо.

— Откъде дойдоха всички тези глупости?

— Събрахме ги по пътя.

— Откъде?

— От Ни-Исан. Където живеят майсторите на желязо. Те са хората, които търгуват с мютите… и откарват на изток всички нарушители, хванати от тях.

— Кристо! — стъписа се Малоун. — Бил си там?

— Да. С Келсо и Джоди. Хванаха ни заедно. И няколко други също. Медицинската шапка и Джинкс. Ти изгуби около тридесет души… помниш ли?

— Няма начин да забравя. Какво стана с тях?

— Не знам. След като слязохме, Келсо и Джоди бяха с мен. Медицинската шапка, Джинкс и другите ги отведоха. — Стив вдигна рамене. — Повече не ги видях… и предполагам, че няма да ги видя.

— Лошо…

— Да, така е. Попаднеш ли там, е почти невъзможно да се измъкнеш. Но може да стане. Ние сме доказателство за това.

— И какво стана с Келсо и Джоди?

— Избягаха с нас, но, хм… удариха ни самолети от някакъв ешелон и…

Малоун разбра.

— Кога стана това?

— Миналата година. В края на ноември.