Читать «Кървавата река» онлайн - страница 190

Наистина беше. Хейй-яааааааа…

Първата от многото — заявяваше Кадилак. Плейнфолк вече никога няма да се страхуват от мъртвешките лица. И тук пускаше едно сбито, но силно, нагледно описание как те, Избраните, бяха разбили мощта на майсторите на желязо в Херън Пул и след това с помощта на племето Коджак бяха потопили и избили пълен кораб със самураи. След това с властен жест привличаше вниманието на старейшините — запленени като племето, седнало зад тях — към търпеливата група коне. Тези забележителни животни били само малка част от онези, които жълтите майстори на желязо били вкарали в битката. А главите на самите майстори на желязо сега украсявали коловете пред колибите на Коджак.

Хеййй-ЯАААА!

После идваше ред на Клиъруотър да демонстрира умение, за което Стив не знаеше преди потопяването на кораба…

В неясната светлина на зората Стив и Кадилак се отправиха на север покрай брега. Навсякъде лежаха безкосмените трупове на майстори на желязо. В плитчините, където водата плискаше каменистия бряг, полузарити във вълчи ями, проснати по брега, увиснали заплетени на рибарски мрежи — последната отбранителна линия преди дюните. Много коне също бяха станали жертва. Повечето бяха мъртви, но някои лежаха смъртно ранени, от пулсиращите им хълбоци течеше кръв, докато други, със счупени крака, се мятаха във вълчите ями с обезумял от паника поглед. Трогнат от сърцераздирателното цвилене, Стив убеди Кадилак да му помогне да тури край на мъките им.

Коджак бяха изгубили сто и осемнадесет воини и мнозина бяха ранени. Много от тях трябваше да целунат остро желязо, но все пак това се смяташе за голяма победа. Мо-Таун е жадна, Мо-Таун пие. Майсторите на желязо бяха изгубили три пъти по толкова хора. Много от самураите и пехотата с червени ленти, които бяха успели да достигнат брега, бяха на границата на изтощението, но всички се бяха били с безразсъдна ярост, докато не бяха съсечени. Други, заобиколени като диви зверове, бяха предпочели да паднат от собствения си меч, преди да бъдат съсечени на парчета. Останалите, включително екипажът на кораба, бяха загинали във водата.

Мютите вече бяха започнали да събличат и да обезглавяват труповете, в езерото много рибарски лодки бяха заети да прибират всичко, което плуваше по водата. Двете половини на горящия кораб бяха потънали, но една-две бури щяха да довършат разрушението и да изкарат на брега друга богата жътва.

Но къде беше Клиъруотър? Ако беше оцеляла, не трябваше ли да е тук, на брега? Обхванати от неочаквана тревога, Стив и Кадилак забързаха през дюните към селището. И тогава видяха конете — струпани около Клиъруотър като пчели около кошер.

Стив я извика, но тя не отговори, а когато стигнаха до кръга коне и се опитаха да привлекат вниманието й, не ги видя. Докато я наблюдаваха да се движи между животните, да докосва главите им и да им говори нежно, бързо стана очевидно, че са свидетели на един изключителен акт на общуване. Клиъруотър беше чужда за всичко извън четирикраките си почитатели, които търпеливо чакаха реда си да установят контакт с нея.