Читать «Кървавата река» онлайн - страница 188

Гордън се намръщи.

— Какво означава „домашно“?

— Питомно. Хората ги отглеждали и ги хранели. Някои са били използвани за храна, други… например кучето, което е нещо като вълк… са били обучени да ловят дивеч и да пазят земята. Трудно е за вярване, но хората са живеели с тях в една стая.

Двамата нарушители се засмяха недоверчиво.

— Звучи щуро, знам, но е истина. И преди да изобретим влакове, самолети и автомобили — когато не е имало двигатели да ги движат, — хората са използвали конете за транспорт. В продължение на хиляди години хергелета диви коне препускали по равнините. Така, както е днес с бизоните… само че конете са много по-умни. Хората ги ловят, опитомяват ги и ги обучават, така че да знаят кой е господарят. Когато животните теглят товар, те трябва да спират, когато искаш, и да тръгват, когато кажеш: „Дий“.

— Искаш да кажеш като в лагер за новобранци.

Малоун се усмихна.

— Точно така. Опитомяваш го и го тренираш. Това е единственият начин да се справиш с животно като теб. Затова Първото семейство ни държи завързани за техния ешелон. Конете са били използвани за теглене на каруци… товарни автомобили. Те са били единствената тяга. Оттам и терминът „конска сила“, с който се измерва мощността на една машина.

— Наистина? Не знаех — каза Гордън.

— Е, слушай какво ти говоря и всеки ден ще научаваш по нещо. Но освен да дърпат каруци и плугове хората са ги използвали за езда… като онези тримата. Въпросът е… откъде, по дяволите, са дошли?

Малоун се изтърколи по корем и вдигна далекогледа до окото си. Ездачите продължаваха напред към скритото място на лагера и сега той можа да види, че един от ездачите е жена. Носеше парцаливо жълто-зелено знаме на прът, подпрян на стремето. Човекът начело на групата имаше лента от същия плат, увита около челото.

Зад него в левия край на зрителното поле беше третият ездач, който също носеше жълто-зелено знаме. Лицето му беше в сянка от шлема с широка периферия. И тримата бяха облечени в странен асортимент дрехи и доспехи от тип, какъвто Малоун никога не беше виждал. Но цветът на кожата им също възбуди любопитството му.

— По дяволите… това са диваци!

Гордън се пресегна за карабината си.

— Какво ще правим, шефе?… Ще ги заловим ли?

— Не. Поканете ги да си поприказваме. Искам да науча какво става. — Малоун подаде далекогледа на Гордън. — Браво, Стю. Ако запазят сегашния си курс, има голяма вероятност да минат по дефилето под нас. Не ги изпускайте от поглед, но не се показвайте. Ако неочаквано променят посоката, изпрати Ник долу. Разбра ли? — Малоун се изправи. — Ще отида да организирам посрещането…

Малоун не беше единственият, който беше заинтригуван и впечатлен от кавалкадата. Откакто бяха оставили Коджак да празнуват трудно спечелената победа над майсторите на желязо, Стив, Кадилак и Клиъруотър бяха пресекли територията на седемнадесет други племена. Всичките, след като изслушваха историята им, поздравяваха героите и след празненства ги изпращаха с почести до ничията земя, която по традиция лежеше между териториите, за които претендираха племената.