Читать «Кървавата река» онлайн - страница 187

Уолш видя група странни четирикраки животни. На гърбовете на първите три седяха хора. Главата на един беше покрита с шлем с широка периферия. Той и онзи до него носеха, както изглеждаше, зелени флагове, закачени на дълги пръти, но засега бяха твърде далеч, за да се видят някакви подробности.

Преди да преминат на другата страна — термин на нарушителите за наричаното от Федерацията дезертиране — нито Гордън, нито Уолш се бяха ровили в архивния канал, нито пък бяха имали връзка с някого, който беше ровил. За тях беше важно настоящето и единствената история, с която бяха длъжни да са запознати, беше тази на Федерацията, която започваше от 2051 година от новата ера. Всичко в задължителните уроци, имащо връзка с времето отпреди Холокоста, се отнасяше до негативните аспекти — всичките отстранени от Федерацията, което техните учители дебело подчертаваха. До втръсване…

Това означаваше, че никой от ренегатите не знаеше, че това, което гледат, е хергеле от около осемдесет коня — част от плячката от голямата победа на Коджак над майсторите на желязо — водено от трима ездачи, изправени гордо на седлата. За което имаха пълно право.

Уолш свали далекогледа.

— Виждал ли си нещо подобно?

— Никога. — Стю Гордън се плъзна надолу по гладката скала, после се изправи и махна с ръка да привлече вниманието на Малоун. — Хей, шефе! Има нещо, което трябва да видиш!

Малоун подаде картата, която разглеждаше, на един от помощниците си и отиде при Гордън и Уолш. Уолш му подаде далекогледа и се върна към задачата си да наблюдава небето. Хората, които не проявяваха нужната бдителност, скоро разбираха защо Малоун беше останал толкова дълго хончо на една от най-добре въоръжените банди ренегати. По трудния начин.

Малоун фокусира далекогледа върху идващото хергеле. Някои от конете без ездачи имаха седла. Бяха групирани в клинообразна форма зад водещите животни, няколко препускаха далеч отстрани и отзад.

От почти фронталната гледка на хергелето на Малоун му беше трудно да прецени скоростта му, но от опита с бизоните му се струваше, че тичат с голяма скорост. Конете всъщност тичаха в лек галоп, но познанията на Малоун не се простираха дотам, че да може да опише техния бяг. Той свали далекогледа.

— Хмммм… интересно.

— Знаеш ли какви са тия животни, шефе?

— Да. Това са коне.

— Коне? Ах, думата ми е позната — каза Гордън. — Не знаех, че е име на животно. Мислех, че е…

Малоун го прекъсна с усмивка на познавач.

— Просто друго име на оная ти работа.

Дума, която на свой ред също беше взета от огромния жаргонен речник на половите органи и съседното на тях отверстие, което в ерата преди Холокоста едно значително и упорито малцинство беше превърнало от орган за дренаж, през който се изхвърлят фекалии от червата, в обект на преклонение.

Слагане на коня между стръките — фраза, използвана главно от младите пионери — беше един от главните евфемизми едновременно за разкрасяване и осмиване на акта на съвкупление.

— Ако беше прекарал повече време да гледаш архивни снимки, вместо да играеш на разни развлекателни игри, нямаше да има нужда да питаш — продължи Малоун. — Въпреки това е изненадващо. Според това, което знам, конете са един от няколкото вида домашни животни, изтрити от лицето на земята по време на Холокоста.