Читать «Кървавата река» онлайн - страница 185

Ренегатите бяха лешояди, които живееха от онова, което оставяха след себе си ешелоните. Те бяха като морските чайки, които летяха зад океанските лайнери. Само че те не търсеха храна. Те се нуждаеха от бутилки с компресиран въздух за пушките и пистолетите си, от пачки с остри като игла патрони, от батерии за фенерчета, лекарства за първа помощ, ножове, инструменти, дрехи, ботуши… от всякакви полезни предмети, които биха им доставили малко комфорт в тяхното тежко съществуване.

Но, разбира се, такива неща просто не падаха от ешелоните. Здравият разум подсказваше, че човек трябва да се махне от район, където се извършва огнено прочистване, но точно там имаше най-голям шанс да вземеш някои хубави неща. Когато ешелоните спираха поради трудния терен, те изпращаха бойни поделения и въздушни патрули да преследват диваците. Но мютите имаха навика да отвръщат на удара със стрелба от арбалети и рядко пропускаха целта.

За щастие всеки стрелец имаше само няколко стрели и разчиташе да си ги вземе обратно. Това беше добро за ренегатите. При условие, че можеш да се движиш достатъчно бързо и диваците са прогонени или избити, можеш да свалиш от труповете екипировка, да вземеш стрели за арбалет и да ги размениш с мютите, които също се занимаваха с плячкосване на труповете. Въпреки това нямаше сериозен конфликт на интереси. Мютите бяха ловци на трофеи. Главните им трофеи бяха отрязаните глави и бойните ножове на пионерите. Диваците не използваха пушки или пистолети. Също като нарушителите, те вземаха всичко, което им падне, но ако имаха няколко дрънкулки, които да окачат на вратовете си или да пришият към кожените си доспехи, можеха да бъдат убедени да се разделят с ценните бутилки за въздух и резервните пълнители.

Беше опасна игра, защото докато чакаш в засада, можеха да те гръмнат. И рискът това да се случи беше още по-голям, ако решиш да направиш засада на бойци по пътя към техния ешелон, когато те почти сигурно са свършили — или изхвърлили — амуницията си, за да намалят теглото, което трябва да носят.

Нарушители като Стю и Ник нямаха никакви угризения относно нападането на пионери. Ренегатите трекери и диваците бяха включени към разряда на паразитите: те трябваше да бъдат изтребени — поради което вероятно мютите оставяха на „червените кожи“, както ги наричаха, достатъчен простор да се движат и действат. При условие че не построиш постоянен лагер на територията на племето и ловуваш икономично през по-голяма част от годината, диваците те оставяха почти необезпокояван.