Читать «Кървавата река» онлайн - страница 170

Последващият бой обикновено се състоеше от индивидуални схватки и когато едната страна превъзхождаше числено другата, никой без противник не влизаше в битката, освен ако някой от племенните му братя не падне. Все пак ритуалният стил на боя невинаги се спазваше при сблъсъци между воини от различни кръвни линии.

Освен ако не бяха водени от надарен летописец — и дори и тогава невинаги, — мютските племена не се биеха в дисциплинирани формации и никога нямаха тактически боен план. Тази липса на единна военна командна структура беше вероятно причината, поради която между съперничещи племена рядко възникваха голямомащабни конфликти. Последният, включващ М’Колите, беше преди петнадесет години, когато бащата на Клиъруотър, Тъндър-Бърд, беше целунал острото желязо на Д’Вайн по време на битката на Блек Хилс.

С достатъчно място за всички в света, където нуждите от ресурси и енергия никога не намаляваха, племената Плейнфолк нямаха желание да се унищожават едно друго. Важното беше да поддържат своя „статус“ — признаването на куража на воин. Но един воин с нож, независимо колко е смел, не беше равен на самурай с меч и след като това беше установено заедно с изгодата, която можеше да се извлече от редовните търговски контакти, беше развито едно предпазливо партньорство. Партньорство, на което мютите разчитаха, защото освен редица полезни домашни предмети майсторите на желязо им доставяха по-добри ножове с по-остри режещи ръбове на мястото на примитивните ножове, наследявани от поколение на поколение, арбалети за ловуване и, последната година, пушки, които да бъдат използвани срещу истинския враг на мютите — подземните хора.

Клиъруотър добре разбираше, че тази почтителна връзка и материална зависимост, изградена в продължение на няколко десетилетия, е в дъното на колективния ум на племето заедно с разбирането, че са на път да я разрушат. Не им липсваше смелост, а убеждение.

Когато видя доказателство за тяхната сила, племето ги приветства като Избраните. Началната измама, скалъпена от Карнеги-Хол, беше станала реалност. Мисълта, че те, Коджак, ще изиграят ключова роля в събитията, които предизвестяваха раждането на Талисмана, беше вълнуваща. Но сега еуфорията беше отминала. Обещанието на Кадилак, че името им ще бъде свързано завинаги с идването на Тройнонадарения, с наближаването на фаталния ден постепенно беше изгубило очарованието си. Племето беше работило упорито да изгради отбранителните линии, които Кадилак и облачният воин бяха планирали, преди да заминат, но с наближаването на деня Клиъруотър чувстваше, че Коджак все повече се тревожат за дългосрочните последици от въставането срещу майсторите на желязо.

Клиъруотър минаваше от група на група и обясняваше какви оръжия могат да завладеят и какви богатства могат да се вземат от кораба. Знаеше, че по такъв начин ще ги убеди да заемат позициите си на брега, но това нямаше да ги задържи там. Само един блестящ успех на Кадилак и облачния воин можеше да им върне смелостта.