Читать «Кървавата река» онлайн - страница 171

Капитан Каваниши и майор Морита стояха на портативния подиум в средата на проходната палуба и наблюдаваха как четиримата шинтоистки свещеници и техните прислужници си проправят път към яхърите, където двеста и петдесет самураи стояха до оседланите си коне.

Церемонията трябваше да направи войниците на Морита неуязвими за лошите ками, извикани от „бялата вещица“ в Херън Пул. Морита беше единственият свидетел на ужасния ефект на нейната сила върху събраните там войски. Никакъв меч, стрела или копие не можаха да я поразят. Като видяха това, мнозина бяха подвили опашки и бяха побягнали; онези самураи, които не побягнаха, загинаха. Ако той не беше затиснат от разбитата трибуна, и той щеше да загине заедно с тях. Но този път това нямаше да се случи. След като проучиха старите документи, свещениците бяха подготвили много силни заклинания, гарантиращи връщането на магията на вещицата върху самата нея.

Морита и офицерите му вече бяха благословени на отделно богослужение, скоро щеше да дойде и редът на тристате пехотинци с червени ленти. Тъй като бяха от по-нисък ранг, те щяха да получат групово благословията на всичките осем свещеници.

Изо Уантанабе, който беше в задната редица, когато Морита беше получил своята духовна броня, наблюдаваше отстрани. Въпреки претенциозната си титла на пратеник на предните постове той беше само администратор и при това от сравнително нисък ранг. Освен ако не биваха включени в последния защитен рубеж в някое гражданско въстание, администраторите обикновено не водеха война с нищо по-остро от четчицата за писане. Техните мечове бяха символи за ранг, но функцията им все пак не беше чисто церемониална. В някой деликатен момент, когато кариерата ти като функционер неочаквано се обърка, те осигуряваха бърз и ефикасен начин за собствено спасение и на всеки друг — по-нататъшни затруднения.

Като знак на специална чест капитан Каваниши даде на Уантанабе разрешение да наблюдава от мостика предстоящото дебаркиране. След като тримата останали убийци бъдеха сигурно заключени в трюма, той щеше да слезе на брега да присъства на екзекуцията чрез обезглавяване на всичките пленени мюти и набиване на кол на техния коварен летописец. Само един мъж, една жена и едно дете щяха да бъдат пощадени, за да разказват какво се е случило на онези, които са дръзнали да се опълчат срещу Синовете на Ни-Исан.

Когато всичките войници бяха благословени, Морита изтръгна войнствени възгласи от гърлата им с кратка реч, след това се върна на мостика с адютантите и личния си телохранител. Уверен, че се движат по разписание и призори ще дебаркират, Морита заповяда на всички на мостика да се даде по чашка саке и се оттегли в квартирата си на втория етаж в центъра на надпалубната надстройка.

Даде шлема и мечовете си на един самурай от свитата си и както си беше с бронята, седна в стола люлка, който взимаше със себе си на всички военни експедиции, затвори очи и заспа. Беше навик, който беше придобил преди години. След два часа щеше да бъде време да строи войниците за дебаркиране. Същият навик щеше да го събуди, без подсещане, след час и половина и той щеше да скочи от стола, готов за действие.