Читать «Кървавата река» онлайн - страница 168

Сержантът, чийто боен опит се простираше от шумни улични кавги до смъртоносни сблъсъци с речни пирати, го наблюдаваше пренебрежително. Всички тези полукасти бяха еднакви; винаги се опитваха да докажат нещо. Въпреки това той му пожела безопасно и бързо завръщане; перспективата да остане за повече от три или четири дни затворен с опърничава, с дълъг език жена като Юмико определено му беше противна.

Същия ден Коджак подготвяха отбраната на брега, на който се очакваше да слязат майсторите на желязо. Тъй като никога не бяха виждали коне и не се бяха били срещу войници, възседнали коне, помощта на Клиъруотър беше безценна. Тя описа вида на двуглавите и шесткраки животни и увери воините, че макар редица от нападащи конници да представлява страшна гледка, те могат да бъдат победени, ако защитниците не побегнат. Тези, които останеха на местата си, бяха по-малко застрашени от онези, които се обърнеха и побегнеха като изплашено стадо бързокраки. Те не можеха да надбягат конниците и с гръб към тях не можеха да се защитят от мечовете им. За да им помогне да се защитят, тя им показа как да си направят копия и алебарди, като използват ножовете си и дълги тояги, а след това, като използва знанията, които беше получила от наблюдаването на уроците, давани от Стив, ги научи как да контрират и нанасят удари.

Слизането на брега трябваше да стане точно преди разсъмване — благоприятен момент за майсторите на желязо, заради техните митични връзки с изгряващото слънце — но Избраните бяха обещали, че корабът ще бъде погълнат от огън още по тъмно и че мъртвешките лица ще са в неизгодно положение, докато се мъчат да излязат от плитчините. Силуетите им ясно щяха да се очертават на фона на пламъците, докато защитниците щяха да бъдат прикрити в тъмнина.

При тази ситуация брегът представляваше идеална първа защитна линия и там воините се надяваха да нанесат главния си удар. Като ловци те имаха опит в копането на ями за хващане на дивеч и брегът бързо беше осеян с дупки и окопи, предназначени да събарят ездачи и коне. Дупките бяха покрити с леки рамки от клони, достатъчно здрави, за да издържат слоеве от листа, пръчки и пясък. Когато бяха завършени, ги маркираха със забити в пясъка тънки вейки, но в сивия сумрак преди разсъмване ямите щяха да са невидими.

Втора защитна линия беше построена с рибарските мрежи на племето, поставени на наклонени към водата колове. Долните им краища бяха вдигнати достатъчно високо, за да може да се мушне под тях воин. Те също щяха да са невидими, докато конете и ездачите не се намереха оплетени в здравата мрежа.

Близо до водата беше запален малък огън. Около него до обърнатите си лодки щяха да „спят“ група рибари. Беше известно, че мъртвешките лица имат кухи месингови тояги с магически очи, с които се наблюдаваха далечни неща, сякаш са отдалечени само на една ръка. Огънят, запален близко до мястото, където Уантанабе беше слязъл през ноември, щеше — така поне се надяваха — да привлече кораба пак там — право в центъра на бреговата отбрана.