Читать «Кървавата река» онлайн - страница 166

— Добре…

— Значи е тъмно. Както е уговорено. Те спират машините. Чудесно. Но да предположим, че не хвърлят котва и не чакат до зори, както очакват всички? Да предположим, че използват инерцията на кораба да ги откара на брега? Преди Клиъруотър и другите да разберат, че той няма да експлодира, носът на кораба може да е опрял брега.

— Но планът не е такъв! — изсъска Кадилак. — Ти чу какво каза Карнеги. Те трябва да пристигнат под прикритието на тъмнината, да се прехвърлят на брега и да разменят сигнали! Червени и зелени ракети!

— Няма да има никакви сигнали! Мислиш ли, че джапите ще вярват на Коджак, след като те са изпратили нас за водачи?! Не бъди наивен!

— Да… Прав си.

— Разбира се, че съм прав! Те ще се изсипят от кораба като бизони с ракети в задниците! В ситуация като тази всичко може да се случи. Тя може да бъде ударена от стрела или стъпкана от кон, преди да има време да реагира.

— Това е глупаво. Ти видя какво се случи в Херън Пул.

— Искаш да кажеш, когато самураите тръгнаха към нея.

— Да! Когато е обзета от силата, тя не може да бъде наранена от направени от човек оръжия! Талисманът е меч и щит!

— Не споря по това. Говоря, преди да бъде обзета от силата. Но добре, нека приемем, че успее да направи онова, което ние не сме могли. Да разбие кораба достатъчно далеч от брега, така че джапите, които са с брони, да се удавят, но достатъчно близко, за да могат всички оцелели коне да доплуват до брега…

— Знам какво ще кажеш. Тази каюта е под нивото на ватерлинията.

— Точно така. Когато водата започне да нахлува, ние първи ще започнем да газим във вода. Но поради всичките тези окови това няма да продължи много дълго. — Стив се изправи. — Като съдя по тежестта на тази стега, бих казал, че тя ще плува като парче бетон.

Нововъзникналата увереност на Кадилак започна да се изпарява и той изохка.

— Това беше, което предвиди, когато прочетох камъка — че ще се удавим.

— Грешно. Не че ще се удавим… почти ще се удавим. Има голяма разлика. Целият този разговор ни върна там, откъдето тръгнахме. Ние не можем да очакваме Клиъруотър да направи всичко. Нейната задача е да помогне на Коджак да се справят с всички майстори на желязо, които стигнат до брега. Останалото чака нас. Ние трябва да разбием този кораб и след това да се махнем оттук.

— Не трябва ли да е обратно? Как ще можем ние…

Стив го прекъсна.

— Виж… аз ще се справя с кораба, става ли?

— Но как?

— Няма значение как! Ако онова, което имам наум, задейства, това нещо ще изхвърчи до небето. Но при късмет корабът няма да потъне, докато всичко над главната палуба не пламне. Тогава ще тръгнем… в момента на най-голямата паника. Така че от сега до този момент ти трябва да измислиш как да ни измъкнеш от тази каюта… при такава ситуация.

— Брикман, слънцето залязваше, когато ни свалиха тук. Ако спазят първоначалния си план и плуват тази вечер, значи имаме…

— По-малко от десет часа. Знам. — Обстоятелствата бяха срещу тях, но имаше една личност, която може би можеше да помогне.

Роз.

Беше време да опита една малка своя магия…

Глава 12