Читать «Кървавата река» онлайн - страница 165

Халката с ключовете бе закачена на стената отвън, но през яката решетка на заключената с катинар врата беше възможно да се промуши само един пръст. За да стигнат до ключовете, трябваше най-напред да разбият решетката и дори ако измислеха някакъв начин да го направят, не можеха да се опитат, тъй като във всеки край на коридора стоеше по един страж. Стив притисна лице до решетката и видя част от дясната ръка на стража, застанал близко до стълбата. Джапът до машинното отделение не се виждаше, но Кадилак беше чул, че му заповядват да застане на пост. След което, както всички войници на пост, той не беше разменил нито дума с колегата си, за да облекчи скуката.

— Не е добре, но… можеше да е и по-лошо — въздъхна Стив.

Кадилак седеше мрачен на голямата дървена койка в полумрака.

— Какъв е този бълбукащ шум?

— О, ще свикнеш с него. Тази каюта е под ватерлинията.

— Ще ми се да не бях питал. — Кадилак се опита да легне, но стегата на врата правеше това невъзможно. Той установи, че единственото удобно положение е да седи подпрян до стената, като предната част на стегата е опряна на коленете му.

— Съжалявам. Хванаха ни много глупаво.

— На всеки може да се случи — каза Стив. — Ако аз отговарях на въпросите, не бих се справил така добре като теб.

— Да. Но и нямаше да трепнеш, когато джапът им каза да ми отрежат дясното ухо.

— И аз щях да трепна, ако знаех какво ме чака — засмя се Стив. — Какво очакваш да ти кажа? Че си се провалил? — Той вдигна рамене. — Опитахме се да ги надхитрим и загубихме. Това е всичко.

Кадилак кимна мрачно.

— Изненадан съм, че те… По-добре да не говорим за това. Може да ни донесе нещастие.

— Е, ако това може да ти донесе някакво утешение, аз мисля, че засега сме добре. Така, както го виждам, задача номер едно за тях е да пипнат и останалите от нас. Болката идва по-късно…

— Но нямаме никакъв шанс да потопим кораба.

— Всъщност…

— Мислиш ли, че Клиъруотър ще…

— Ще ни измъкне от тази каша? Би могла — каза Стив. — Зависи.

— От какво?

— От много неща. Като например дали Бул и Дет-Уиш са се върнали успешно със съобщението и дали тя го е разбрала. И освен това там е Карнеги-Хол. Все още ли я поддържа, както обеща, или просто само вдига шум, докато стане готов да я предаде, ако нещата тръгнат погрешно?

Духът на Кадилак се възвърна.

— Не. Това няма да стане. Той се страхува от онова, което може да направи тя. — Той нагласи стегата си и се изправи. — Тя ще ни отърве от това, знам, че ще го направи.

— Ще ми се да беше толкова просто — каза Стив. — Аз й вярвам толкова, колкото и ти, но…

— Но какво?

— Няма да стане! — извика Стив и хвана Кадилак за ръката. — Чуй ме… и не викай толкова силно! — Той дръпна мюта към себе си. — Да започнем с това, че тя не знае, че ние сме в такава каша. Нека допуснем, че чака Уантанабе да пристигне там, където е бил в края на ноември, и че хората над нас на мостика са успели да се насочат към точно същата част от брега…