Читать «Кървавата река» онлайн - страница 160

Самураят вече беше свалил сандалите си. Уантанабе направи знак на Стив и Кадилак да направят същото.

— Вие гледа мен — прошепна той. — Кога аз поклони, слага глава на рогозка. Кога вие седне, държи очи надолу. Стои през цяло време на колене. Не отговаря въпроси направо. Дава отговори само на този самурай. Раз-а-бра?

— Да, майсторе на желязо…

Последваха Уантанабе в стаята и заеха местата си на кафявите рогозки. „Цветът е доста подходящ“ — помисли си Стив: имаше предвид кашата, в която се бяха забъркали. Уантанабе коленичи отляво на Стив, самураят — отдясно на Кадилак. Охраната остана навън.

Когато вратата зад тях се затвори, двете червени ленти сгънаха паравана и го отнесоха в лявата страна на стаята; на подиума седяха двама самураи. Единият явно бе висш офицер в бойни доспехи — обичайните му лични вещи бяха наредени пред него; осем богато облечени адютанти се бяха наредили зад тях. Представляваха внушителна гледка и за да внушат още по-голям страх у двамата си примитивни гости, носеха зловещите маски с изпъкнали очи, които бяха причина мютите да наричат майсторите на желязо „мъртвешки лица“.

Стив и Кадилак забиха носове в пода и останаха така, докато не видяха хората около тях да се надигат.

Дори ако им беше разрешено да гледат директно хората на подиума, маските правеха невъзможно да познаят някого от тях. Двамата мъже, седнали пред другите, очевидно даваха нареждания. Единият от тях беше самураят майор Морита, но Стив и Кадилак нямаше начин да знаят, че вече са го срещали. Мисълта, че всички очи в стаята са насочени към тях, докато те не можеха да видят никого, плюс факта, че по някое време някой можеше да ги познае, правеха напрежението почти непоносимо. Отново безразсъдната увереност на Стив беше причина да не видят опасностите, които при трезво мислене трябваше да се ослепяващо очевидни.

Морита започна да разпитва двамата водачи, като използваше самурая за преводач. Самураят, който говореше бейсик безупречно, превеждаше отговорите им. Това, че Кадилак знаеше езика, му даваше предимство, тъй като той чуваше въпросите едновременно с преводача.

Точно това неочаквано предимство — а не нежеланието да поеме отговорност — накара Стив да остави Кадилак да даде колкото се може повече отговори.

Морита поиска обяснение как петимата „пътници“ са попаднали в ръцете на Коджак. Това не беше проблем. Кадилак каза, че е бил участник в издирващата група, и му даде редактирана версия на истинските събития, като пропусна историята със самолетите, взривяването на ешелона и факта, че те бяха заловени на два пъти. Продължи да разказва как един от петимата — мъж — бил лошо ранен и групата решила да се възползва от гостоприемството, предложено им от племето. Зарастването на костите на ранения продължило цяла зима. Благодарение на умението на лечителите сега той бил на крака, но не можел да предприеме дълго, тежко пътуване.