Читать «Кървавата река» онлайн - страница 159

Изо и Юмико се качиха на палубата и един самурай от личния състав на Морита и един младши офицер на кораба ги поздравиха. Сержант Курабаши вече се връщаше с лодката към плаващия дом да вземе двамата непослушни водачи мюти.

След обичайната продължителна размяна на любезности и поредицата поклони, които докарваха носовете на семейство Уантанабе все по-близко и по-близко до безупречно чистата татами, накрая те се намериха изправени пред капитан Рюку Каваниши и самурая Тензан Морита. Жената на Изо, която беше поканена да присъства като знак на уважение към двамата, отдаде дължимото на високопоставените личности на подиума, след това заситни назад на снежнобелите си памучни чорапи, коленичи в дъното на стаята и не взе никакво участие в разговора.

Уантанабе отговори на въпросите на Морита бързо и, по мнение на капитан Каваниши, възхитително пестеливо. Когато Морита се запозна напълно със ситуацията и включените в нея личности, Уантанабе му каза за водачите, изпратени му от Карнеги-Хол да заведат атакуващата военна сила до, целта.

— Искам да ги разпитам — каза Морита.

Уантанабе прие прикритата заповед с поклон.

— Вашето желание беше очаквано от моята скромна личност. Наредих да ги докарат на кораба. С вериги и стеги на вратовете.

Морита погледна капитана на кораба, после каза:

— Предполагам, че имаш сериозно основание за това?

Уантанабе отново се поклони.

— Предпазна мярка, господарю, но те не са наранени, уверявам ви. Те бяха дръзки и поведението им ме разтревожи. Стигнах до заключението, че е необходимо известно ограничение, за да ги направя… отзивчиви.

Морита кимна.

— Веригите на китките ще са достатъчни…

— Какво ти казах? — рече Стив, когато им свалиха стегите и прангите.

В отговор Кадилак вдигна окованите си китки.

— Някои хора никога не са доволни — каза Стив, за да му подобри настроението.

— Тишина! — излая Курабаши. — Никакви приказки, докато не кажа говори! Вие отива срещне командир на експедиция. Голям майстор на желязо! Голяма власт! Покажете уважение иначе лоши неща случат!

Стив не се нуждаеше от напомняне.

Уантанабе и един самурай ги чакаха в горния край на трапа. Шест червени ленти бяха застанали зад окованата двойка. Самураите поведоха групата към втория етаж на галериите и спряха пред голяма самостоятелна каюта по средата на кораба. Самураят влезе пръв; двойната плъзгаща се врата се отвори и затвори зад него, сякаш командвана от магическо око. Уантанабе, Стив, Кадилак и охраната зачакаха мълчаливо навън. Лицето на динка не изразяваше нищо, но беше няколко нюанса по-бледо от обикновено, вените от двете страни на челото му бяха изпъкнали: бледоморави завъртени линии пулсираха в унисон с биещото му сърце.

Не биеше само то.

Двете врати се плъзнаха и самураят се показа. Когато се отвориха по-широко, Стив видя механизма — двама стражи, застанали отвътре. Юмико бе коленичила на рогозка вдясно. Още двама самураи седяха кръстато от двете страни на стаята. Право напред, блокирайки задната половина на стаята, имаше сгъващ се параван с по една червена лента, застанала на едно коляно във всеки край. Две кафяви рогозки лежаха една до друга пред паравана, а от двете им страни имаше още две, по края с бяло.