Читать «Кървавата река» онлайн - страница 162

Преди смъртта на Яма-Шита търговецът можеше да бъде арестуван и принуден чрез измъчване да разкрие степента на съучастничество, но при сегашния враждебен политически климат към семейството това щеше да е неблагоразумно. Беше много по-добре да го оставят жив и да го превърнат в двоен агент…

Страхът на Кадилак, че може да ги разпознаят, не беше неоснователен. Тензан Морита беше наблюдавал и наземните изпитания, и полетите на захранвания с ракети планер, проведени от конструктора дълго куче и неговото мютско протеже. И колкото повече гледаше двете тревни маймуни, коленичили пред него, толкова повече се убеждаваше, че ги е виждал и по-рано. Но къде? В Херън Пул? Нападението срещу събраните сановници беше извършено със смайваща дързост, но въпреки това… Можеше ли някой да е толкова смел, че да…

Морита отхвърли тази мисъл. Беше невероятно. И все пак имаше нещо в гласа на единия, когато отговаряше на неговите въпроси…

— Ние чакаме — каза самураят.

Кадилак облиза изсъхналите си устни. Бе стигнал до заключението, че е по-безопасно да се придържа към последната известна промяна на петимата „мюти“, тъй като на такава група беше по-вероятно да се предложи — и тя да приеме — гостоприемството на друго племе.

Джапите, изглежда, знаеха точно кого търсят, а той знаеше от Карнеги-Хол, че те са намерили двата скайрайдъра. Щеше ли да успее да ги заблуди, като опише петима случайни Коджак? Щеше ли това да ги спре да отплуват за Ши-Карго, или все пак щяха да продължат? От друга страна, ако джапите се откажеха от атаката, понеже неговите описания не отговарят на търсените от тях хора, какво щеше да стане с него и със Стив? Ако ги освободяха — и това АКО беше с главни букви — как щяха те да се върнат? Трябваше да вървят невъоръжени по дългия път по сушата и това можеше да се окаже толкова опасно, колкото пътуването на борда на кораба с колела.

Дилемата му се реши сякаш от само себе си. Те трябваше да се върнат по езерото и когато пристигнеха на другата страна, щяха да имат нужда от конете на майсторите на желязо. Това означаваше, че трябва да каже на човека на подиума, който задаваше въпросите, онова, което той очакваше да чуе. Беше интересен проблем, защото рано или късно трябваше да направи описание на Стив и на себе си.

Кадилак започва да описва Келсо и Джоди, след това премина към Клиъруотър. Никой от джапите, които бяха близко до нея в Херън Пул, не бе оцелял, но разпитващият го може би беше получил по-подробно описание от самия Мин-Орота. Кадилак, разбира се, не знаеше, че отношенията между Мин-Орота и Яма-Шита вече не са същите. Веднага след бедствието в Херън Пул и в последвалите откровения относно техните съвместни планове да повикат тъмната светлина Мин-Орота бързо се беше преориентирал, като бе оставил бившите си съюзници да понесат пълния удар.