Читать «Кървавата река» онлайн - страница 157
Патрик Тили
Стегите бяха няколко пръста по-широки от раменете им. Заключиха ги около вратовете им, прекараха веригите от китките през стегите и ги прикрепиха с други болтове. Беше брутално просто и пъклено хитро. За да запазиш равновесие, когато стоиш прав, трябваше да се прегърбиш, а за да намалиш налягането на желязната яка в основата на врата, трябваше да поддържаш стегата с две ръце.
Уантанабе застана за момент пред тях да се наслади на затрудненото им положение, след това, доволен, че няма вероятност да му причинят никакъв по-нататъшен проблем, се прибра. Курабаши каза на Стив и Кадилак, че могат, ако желаят, да седнат на рогозките си.
След като войниците отидоха да се приготвят за пристигането на кораба с колела, Стив се опита да намери най-доброто положение за стегата на врата си. Нямаше такова.
— Това ме убива…
— Мен също — прошепна Кадилак. — Какво, в името на Мо-Таун, ще правим, ако така оковани ни качат на борда на кораба?
— Нека най-напред ни качат. За другото ще мислим по-късно.
— Но…
Стив го прекъсна.
— Чуй ме. Убиха ли Дет-Уиш?
— Едва не го убиха.
— Да, но важното е, че не го убиха. Всичко това е част от тяхната тактика да ни накарат да се опитаме да разгадаем намеренията им. Това е техника на опит и проверка. Ако изпълняваш една операция и не знаеш какво да правиш по-нататък, най-добрият начин да запазиш самообладание — и да прикриеш собствената си несигурност — е да извадиш от равновесие другия. Действа безотказно.
— Надявам се да си прав. Звучи ми сякаш пикаеш срещу вятъра…
— Кади! Отучи се от това! Всеки път, когато изпаднем в затруднение, ти отхвърляш успокоителното. Просто се опитай да се успокоиш. Нещата винаги вървят от лошо към по-лошо, преди да станат по-добри. Мога да чета тези хора като видеоекран. По дяволите! Ти си този, който се предполага, че е експерт. Не можеш ли да видиш в какво състояние е?
— Той е разтревожен, да…
— Разтревожен?! Насрал се е от страх! Той организира цялата тази операция, казал е на някого там, че има двама водачи, готови да му покажат пътя, и сега открива, че ние не сме точно онова, което изглеждаме. Не знае защо и как, но знае достатъчно да обяви тревога. И знаеш ли какво? Повече от сигурен съм, че е започнал да се чуди за онези медальони, с които отплуваха Бул и Дет-Уиш. Дали са били само муски, или са били тайно съобщение, което да предупреди племето? На чия страна са Коджак сега? Обзалагам се и за нещо друго. Той няма да каже нито дума за това на хората от кораба.
— Ако бях в неговото положение, и аз не бих казал.
— Защото той не е самурай. Което означава, че не може бързо да свърши със себе си. Ако нападението не успее и той има лошия късмет да оцелее…
Кадилак кимна.
— И нещо също толкова лошо може да се случи на семейството му. Да, разбирам. Само едно нещо… Ти каза: „Ако нападението не успее“. Да не искаш да кажеш „Когато“?
— Разбира се! — озъби се Стив и пусна стегата на врата си, за да си размърда ръцете. —
