Читать «Кървавата река» онлайн - страница 155

Кадилак направи същото, после завърза лентата около мократа си коса. Стив точно я завързваше, когато видя Курабаши да идва към тях, следван от две домашни прислужнички. Първата носеше чисти дрехи, втората — някакви навити сламени рогозки. Курабаши пък носеше пръчката си. Когато имаше работа със строителни работници, той обикновено я размахваше като символ на властта си. Досега не го бяха виждали да я употребява, но опасността това да стане винаги съществуваше.

Бит достатъчно като пощальон, Стив не бързаше отново да го сполети същото. Той натри сапун в косата си и тя бързо се покри с пяна.

Слугините постлаха сламените рогозки на няколко стъпки от кацата и първата жена, тайландка, постави на всяка сандали с въжени подметки и грижливо сгънати бели памучни панталони и туники. После двете жени се поклониха и заситниха към кораба. Дрехите — туники с широки ръкави и панталони с крачоли до коленете — бяха почти същите като онези, които бяха дали на Кадилак в Херън Пул.

Курабаши измъкна пръчката изпод мишницата си и я сложи зад гърба си. После, стиснал я здраво, бавно тръгна около кацата. В баните на майсторите на желязо каците бяха сложени в дупки на покрит с талпи под за лесно влизане и за да може гърбът на къпещия се да бъде изтрит от някой, коленичил отвън; тук на брега горният край на кацата беше на нивото на подмишниците на Курабаши.

— Вие изми крака… задници, тревна маймуна?

— Да, майстор на желязо! — отвърнаха те в хор.

Курабаши кимна.

— Навън! Направи отново за аз да види!

Стив и Кадилак изскочиха от кацата и започнаха да се търкат от петите до кръста под втренчения поглед на сержанта. За щастие Стив се беше погрижил да оцвети космите около срамната си част също кафяви. Той имаше много малко косми по гърдите, докато при Кадилак те образуваха тъмна сянка, която вървеше надолу от гръдната кост през пъпа до слабините. Краката му също бяха покрити с косми.

Курабаши, като всички майстори на желязо, нямаше никакви косми по тялото и освен оскъдните къси мигли нямаше никаква коса и на главата. Той ги огледа със смесица от любопитство и отвращение, след това размаха пръчката.

— Хох-кей! Обратно във вода! Измие останало тяло!

Те продължиха с гърдите, ръцете и лицата, изтъркаха си един на друг гърбовете, после започнаха да плакнат пяната от косите.

Курабаши удари силно с пръчката по ръба на кацата.

— Не! Не! Не добър! — Той бодна лентата на главата на Кадилак. — Махни това преди измие коса!

Кадилак и Стив се спогледаха угрижено.

— Изглежда, ще трябва да намерим някакво обяснение…

— Тогава най-добре измисли нещо умно. — Стив смъкна лентата си и се мушна във водата. Кадилак направи същото, след това излезе и започна да си мие косата.

Когато Стив се показа от водата, Курабаши попита:

— Тревна маймуна… защо ти вече няма бучки на лице?

Със зачервени кожи от енергичното бърсане Стив и Кадилак бяха подкарани по трапа в чисти, сухи дрехи и спряха на предната палуба на плаващия дом. След като им каза да постелят сламените си рогозки на палубата, сержант Курабаши ги остави под бдителния поглед на четирима въоръжени войници и закрачи към квартирата на Уантанабе. Десетина минути по-късно се появи главният джап. Не изглеждаше много доволен.