Читать «Кървавата река» онлайн - страница 138

— Виж… Ние сме тук, а корабът на джапите, който видяхме… — пръстът му се премести към Бентън Харбър — беше някъде тук. Карнеги го разгледал добре, когато човекът с желязна маска го извикал да сключат споразумение да ни хванат, и от описанието, което ми даде, съм сигурен, че е същият. Той смята, че там има двадесет, може би двадесет и пет души, включително жени и деца, плюс онези, които са оставени да пазят кея. Ако се съди от размерите на кораба, не може да се повече от петдесет. Ти каза, че си видял огън на водата. Имаш ли някаква представа за кораба?

— Само че беше огромен… като онези на търговския пункт.

— Квадратните, като онзи, който видях отвътре. Каютата, в която бяхме, беше като онази на Сайд-Уиндър в машинното отделение. Това е разбираемо. Ако онези в Бентън Харбър се канеха да опитат нещо, отдавна щяха да са тук. Обаче не. След случилото се в Херън Пул те ще дойдат с много сила. Не само за нас, но и за да се защитят, в случай че Коджак в последната минута размислят. Джапите не са луди да стоварят шепа бойци на територията на племе, което има хиляда воини. Но преди да се нахвърлят върху нас те ще дойдат тук. — Стив показа Бентън Харбър. — Защото тези хора са единствените, които знаят къде точно сме ние…

— И тогава ние се качваме на борда, така ли?

— Да. Какво мислиш?

— Е, дотук не е сложно. Остава проблемът как да отидем там, а и още не знаем кога ще пристигне корабът.

— Прав си. Просто трябва да чакаме, докато се появи.

— В Бентън Харбър?

— Или наблизо. Значи трябва да тръгнем възможно по-бързо.

— Разбирам… — Кадилак имаше сериозни основания да се тревожи за тактиката на Стив. — Да предположим, че корабът с колела не се появи цяла седмица. Какво предлагаш да направим — да поискаме джапите в Бентън Харбър да ни осигурят храна и квартира?

— Не. Ние с теб ще ловим риба.

— Да ловим риба? — Кадилак и Клиъруотър се спогледаха, после мютът каза: — Никой от нас не знае да лови риба.

— Докато стигнем там, ще се научим. Двамата лодкари Коджак ще ни научат.

— А Клиъруотър?

— Аз ще остана тук — каза тя.

— Като заложник?

— Не. Като наша последна отбранителна линия. Ако не успеем да потопим кораба с колела… — Стив не довърши.

— Значи не си съвсем против използването на земна магия — каза подигравателно Кадилак.

— Това зависи от Клиъруотър. Но ако тя реши да го направи, това ще стане чак след като ние с теб сме опитали всичко друго… и не сме успели.

Кадилак се обърна към Клиъруотър.

— И си съгласна, така ли?

— Бих предпочела да дойда с вас, но иначе да, съгласна съм. Ти можеш ли да измислиш нещо по-добро?

Кадилак видя предизвикателния й поглед и насочи вниманието си към картата.

— Аз не се страхувам да участвам в самоубийствена мисия… просто не искам да умра преди да имам възможност да вляза в бой с врага. Тези лодчици не са направени за пресичане на такива огромни водни пространства.

— Няма да ги пресичаме — каза Стив. — Ще плуваме покрай брега. — И показа на картата. Щяха да заобиколят извития южен бряг на езерото, без да губят брега от поглед.