Читать «Кървавата река» онлайн - страница 136

— Съгласен съм, но може ли да им се вярва?

— Не става дума за доверие. Ти видя реакцията на Карнеги пред Клиъруотър. Те са изплашени от онова, което може да се случи, ако тя реши да действа. Това племе не е имало повелител повече от две десетилетия, но те разпознават такъв, когато го видят. Не се тревожи. Единственото, което трябва да направи тя, е очите й да заблестят и те ще се строят в редица.

— Шегуваш се, Брикман. Единственото нещо, в което можем да сме сигурни, е, че те ще стоят настрана и ще чакат да се присъединят към печелившата страна. Чу какво каза Карнеги. Той е готов да ангажира племето в атака срещу майсторите на желязо, при условие че тя ще успее.

— Да. Не трябва да има оцелели майстори на желязо… защото това може да доведе до втора наказателна експедиция. Това опасение не е неоснователно. Онова, което разбрах от него, е, че племето ще ни окаже всякаква помощ, но ние трябва да предложим план за атака, който… ако се окаже погрешен… няма да се отрази неблагоприятно на Коджак.

— С други думи, трябва сами да свършим цялата работа.

— Кади, тези хора живеят на фронтовата линия. Най-близките майстори на желязо са само на осемдесет мили. Ние сме причината тези джапи да дойдат.

Кадилак удари юмруци в бедрата си.

— Но те нямаше да дойдат, ако Коджак не ни бяха предали!

Стив му махна да се успокои.

— Станалото — станало. Ако си честен, ще признаеш, че ние сме също толкова виновни, колкото и те.

— И какво предлагаш да правим?

— Ти вече отговори.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти прочете камъка. „Кръв и огън върху море…“ Ще се качим на кораба на джапите и когато доближи брега, ще го запалим.

— Просто ей така?

— Да — каза Стив ядосано. — Взривяваме дъното. Той започва да потъва… джапите го напускат… хора и коне плуват към брега… Коджак ги избиват със стрели, докато плуват или когато излязат в плитчините и на брега. Какво ще кажеш?

Кадилак се намръщи.

— Блестящо. Но не пропускаш ли нещо? Ние не знаем кога ще дойде корабът и дори ако знаем, как ще се качим на него преди те да дойдат тук?

— Не се тревожи, ще измислим нещо. Жалко само, че ти използва трите торбички с експлозив. Няма значение… ще трябва да се задоволим с онова, което ще намерим на борда.

— Ти си луд…

— Не, чуй ме. Ако е голям кораб, ще има оръдия. Значи ще носят черен барут. И трябва да имат някакви ракети…

— Надяваш се, че…

Стив не отговори. Той виждаше всичко това.

— Можем да организираме един фойерверк в кораба за отвличане на вниманието, след това ще използваме черен барут да взривим парния котел и да запалим складираните дърва…

— И ще го довършим, като пробием дупка в корпуса… — В гласа на Кадилак прозвуча саркастична нотка.

— Да. Когато дойдох да те изведа от Ни-Исан, се промъкнах незабелязано в машинното отделение, така че знам общото разположение там. След като взривим парния котел, корабът се превръща в неподвижна патка и дори да загасят огъня…

— Той ще потъне… Да. Трябва да призная, че го представяш като много лесно, но някак си не мога да повярвам, че ще стане.

— Е… очевидно ще изисква известно време да се подготви.