Читать «Кървавата река» онлайн - страница 135

И като пренебрегна проклетото доказателство в краката си, той разпери философски ръце и се опита с усмивка да обезоръжи главния си обвинител.

— Какво мога да ти кажа…

Стив беше най-бърз.

— Всичко.

Стив седеше в колибата, която споделяше с Клиъруотър, гледаше кошницата с гълъбите и размишляваше върху признанието на Карнеги-Хол. Една от птиците, с панделка да покаже, че пътниците са все още „задържани“, трябваше да бъде пусната, когато снегът се стопи; втората трябваше да се държи в резерва в случай, че стане нещо непредвидено.

Кошницата беше между него и Кадилак. Клиъруотър седеше с кръстосани крака на входа с гръб към тях, така че можеше да вижда какво става навън. След като доброволно призна всичко, Карнеги-Хол помоли за прошка, но не беше сигурно, че на него и на старейшините на племето може да се вярва. От друга страна, след като изслушаха неговата версия на историята, Кадилак и Стив не можеха да го осъдят на бърза ръка, още повече че те също бяха виновни в една малка измама.

— Мисля да изпратим съобщението, което чакат джапите.

— Защо? — попита Кадилак.

— Защото те ще ни помогнат да отидем в Уайоминг.

Кадилак го изгледа озадачено.

— Почакай за момент. Мислех, че искаш да ги избегнеш. Не беше ли за това цялата суетня?

— Да, но нещо, което ти каза, когато спорехме, ме наведе на тази идея. Ти говореше да тръгнем на коне по залез-слънце.

— И?

— Така ще стигнем до Уайоминг. На коне.

— На коне… — Кадилак не можеше да повярва на ушите си. — Искаш да кажеш да останем тук и да се изправим срещу цял кораб със самураи само за да вземем три коня…

— Повече от три. Колкото можем.

Кадилак погледна Клиъруотър.

— Виждаш ли какво става, когато човек излиза с лодки във водата? Умът му подгизва!

— Слушай! — викна Стив. — Те вече знаят, че сме тук. Може би дори са решили да ни посетят дори ако гълъбът, който Карнеги-Хол трябваше да изпрати, не пристигне. Защото знаят, че птиците може да са умрели от студ или изядени, или да се е случило нещо друго с тях.

— В такъв случай трябва да преминем към изпълнение на първоначалния ти план и да заминем днес!

— Не можем да го направим.

— Небесна майко! Защо да не можем? — извика Кадилак.

— Не можем просто да изчезнем и да оставим тези хора да бъдат обвинени и наказани. Ако не бяха те, нямаше да преживеем зимата.

— Какви ги дрънкаш?! Те просто ни угояваха, за да ни убият!

— Недей така! Прояви малко признателност. Първоначалното им намерение може да е било такова, но не стана така. Карнеги-Хол ни обясни всичко. Ако ти трябва да помогнеш за сплотяването на Плейнфолк, не трябва ли да започнеш, като покажеш малко лична солидарност?

— Щом казваш. — Кадилак го погледна предпазливо. — Не знаех, че толкова лесно прощаваш.

— Тактическо решение. С кораб, пълен с джапи, тръгнали на път, не е необходимо тези хора да стоят като врагове зад гърба ни. Ние искаме те да се бият заедно с нас.