Читать «Кървавата река» онлайн - страница 131

Едно от по-интересните открития, което направи, беше, че не всички мюти се страхуват от големи водни пространства. Това, изглежда, беше присъщо на племена като М’Кол, които бродеха по високите равнини. Коджак, които живееха край езерото Мичиган — част от наричаната от мютите „Велика река“, — ловяха риба край брега, като използваха примитивни катамарани, крепени от тесни лодки, направени от намаслена бизонска кожа, опъната върху дървен корпус.

Катамараните, обикновено с екипаж от четирима души, се движеха с весла. Рибата се ловеше с въдици или с мрежи, теглени между две лодки. Ако срещнеха голям пасаж, по няколко лодки работеха заедно — първите заобикаляха пасажа със застъпващи се мрежи, като сближаваха носовете си, докато рибата не се превърнеше в кипяща, плъзгаща се маса. Спасяваха се само рибите с достатъчно мозък да се гмурнат под мрежите.

През зимните месеци лодките на Коджак бяха на брега, обърнати с дъното нагоре и здраво затиснати срещу виещите ветрове с купища камъни. През дългите вечерни часове мютите, скупчени около кръглите огнени камъни в колибите си, изкърпваха старите мрежи и плетяха нови. При много голям студ по краищата на езерото Мичиган се образуваше дебел слой лед, но дори когато нямаше лед силният хапещ вятър, който отвяваше тънки нащърбени слоеве пяна по стоманеносивата вода, и ниското облачно небе, което сякаш щеше да падне и да смачка всякакъв живот под себе си, бяха достатъчни да държат рибарите на брега.

Когато централната отоплителна система на дърветата накрая успя да разтопи снега от клоните и падащите капки покриха с дупчици упорития бял килим под тях, дойде време рибарите и техните семейства да пренесат палатките си на брега. Те изметоха снега от лодките и се заловиха за работа — провериха шевовете и връзките, подмениха разцепените дървета и намазаха бизонските кожи с животинска мазнина.

Риболовният сезон продължаваше от ранна пролет до късно лято и осигуряваше достатъчно риба за задоволяване на ежедневните потребности плюс един излишък, който се изсушаваше, както М’Кол сушаха късове месо, и се ядеше през зимата. Изсушената риба беше също главната стока, с която Коджак търгуваха с майсторите на желязо.

В Старото време езерото бавно било отровено, но за деветте столетия, откакто беше изсипан последният галон химически отпадъци, времето го беше излекувало и беше дарило водите с целувка на живот и сега те даваха богат улов на всеки с мрежа и необходимата настойчивост.

Друг интересен факт, който стана известен от разговора на Стив с лодкарите, беше, че Голямата река е считана за ничия от племената, чиято територия граничеше с езерото Мичиган. На практика това означаваше, че лодки на иначе враждебни племена често ловяха риба една до друга, без рибарите да изпитват нужда да си прерязват гърлата.