Читать «Кървавата река» онлайн - страница 130

Стив се нахвърли гневно върху него.

— Наистина мисля така, приятелче. Няма да ти позволя да ни поставяш в ситуация, при която тя трябва да оставя тялото си разкъсано на парчета отвътре само за да спаси жалкия ти задник.

Кадилак се поклони подигравателно.

— Толкова ти беше кръвната клетва за лоялност и дружба! Но тези неща са без значение за човек, който не е от Плейнфолк! — Той погледна гневно Стив. — Не ти си този, който има право да каже какво трябва да правим или да не правим. Пътят е начертан и ние трябва да вървим по него.

Очите му се спряха за момент върху Клиъруотър.

— Попитай нея. Ти може да си влязъл в сърцето и душата й, но тя не е предала своето същество, защото то не е нейно, за да може да го стори. Великата небесна майка е поставила нея заедно с мен в ръцете на Талисмана. И ако тя поиска да даде живота си, ще го направи. С готовност.

Думите бяха последвани от съжалителна усмивка.

— Но това е нещо, което един подземен човек, който не вярва в нищо, не може нито да види, нито някога ще разбере.

— Грешиш, кръвни братко. Разбирам го много повече, отколкото си мислиш. Слушал съм много приказки за жертва, но онова, което липсва, е всякакъв израз на готовност от твоя страна да жертваш твоя живот, за да спасиш нейния.

— Ако ме познаваше толкова дълго, колкото я познавам аз — каза Кадилак, — щеше да разбереш, че не е необходимо да казвам онова, което се знае от момента, в който двамата се срещнахме още като деца.

„Ох! — помисли си Стив. — Наистина много елементарно се набутах в това.“ Погледна Клиъруотър за морална поддръжка. Тя отвърна с изражение на вежливо снизхождение; като майка, наблюдаваща две любими деца, счепкали се за дреболия.

— Хайде, кажи нещо! Заради теб споря с този глупак! Какво мислиш ти, че трябва да направим?

Тя се обърна към Кадилак.

— Облачният воин е прав. Ние трябва да тръгнем на запад веднага щом тревата погълне снега. Трябва да предупредим племето какво може да се случи на търговския пункт преди Древния и останалите да тръгнат.

— Това ще им даде възможност да решат дали да отидат там, или да не отидат — обясни Стив. — Ако наистина отидат, поне ще бъдат предупредени. Ще могат да подсилят делегацията си с повече воини… и да предупредят другите мюти Ши-Карго за онова, което може да се случи. — Той спря очаквателно. — Какво ще кажеш?

Кадилак гледаше двамата като човек, който е предаден.

— Преди да отговоря, искам да чуя как точно планирате да стигнем до Уайоминг. Какво имате предвид… някакви билки, които ще ни направят невидими? Хайде, Брикман. Вземи ни акъла с огромната си интелигентност!

Стив успя да потисне желанието си да го удари в лицето.

— Не се тревожи. Все ще измисля нещо.

За Стив прекараните с племето Коджак зимни месеци бяха вероятно най-щастливите в целия му живот, но също и най-разочароващите. Той беше благодарен за възможността да укрепи връзката си с Клиъруотър, особено след като сега тя беше узаконена чрез мълчаливото съгласие на Кадилак, но независимо колко приятен е партньорът, един млад мъж, особено такъв като Стив, не може да остане безкрайно в прегръдката на любимата жена. Той имаше нужда да върши нещо, но дебелият сняг, който покриваше земята от средата на ноември до началото на април, изглежда, беше направил света почти да замре. Почти, но не напълно. Два или три пъти седмично, когато времето позволяваше, малки групи воини излизаха на лов и Стив отиваше с тях за поддържане на форма и за запознаване с терена.