Читать «Кървавата река» онлайн - страница 128

— Ще помисля. Но ти току-що ни вдъхнови. Това, което каза, е най-добрият аргумент, който съм чувал за тръгване по най-сигурния начин за дома. През търговския пункт. След три месеца.

— Не можем да си позволим да чакаме толкова време.

— Разбирам. Въпреки твърдението ти, че може би няма повече да се радваме на защитата на Талисмана, ти предлагаш да изоставим всякаква предпазливост и просто… да си тръгнем по залез-слънце.

— Разбирам рисковете — каза Стив. — Но не се отнася само за нас. Ако не действаме бързо, ще пострадат много други хора.

— Ох, докога ще продължаваш? — недоволно възкликна Кадилак.

— Зависи от това колко можеш да си държиш устата затворена.

Мютът го подкани да продължи.

— Не мога да престана да се тревожа за кораба на джапа, над който прелетяхме — каза Стив. — Ако ни е видял, можем да имаме неприятности.

— Не разбирам как, но не се съмнявам, че ще ми кажеш.

— Яма-Шита има изключителна лицензия за търговия на Големите езера. Което означава, че този кораб е един от неговите. Двете постройки, които видях на брега, подсказват, че това е постоянен лагер. Не знам какво целят, но джапите няма да построят нещо толкова далеч без някакви средства за комуникация. Предполагам, че използват или някакъв съобщителен кораб, или…

— Пощенски гълъби… — Кадилак погледна Клиъруотър. — И ако са ни видели…

— … можеш да си повече от сигурен, че новината вече е стигнала до Саракуза.

Дворецът в Саракуза беше главната квартира на рода Яма-Шита.

— Но — започна Клиъруотър — Яма-Шита е…

— Мъртъв. Знам. — Стив сложи ръка върху рамото й. — Но родът му не е. Така че какво следва, Кади? Ти си единственият, която е влизал в главите на тези хора.

Въпросът подсили раздразнението на Кадилак от непрекъснатата съпротива на Стив срещу неговите планове и той изсумтя:

— Те ще искат реванш. Но нас какво ни засяга? Ти просто се позоваваш на това налудничаво предположение, за да наложиш собственото си виждане! Ние вече не сме в Ни-Исан и дори ако екипажът на този кораб ни е видял да прелитаме над тях, в което се съмнявам, не виждам какво ще ги накара да свържат самолетите с нашето бягство от Херън Пул. И дори ако по някакво чудо на умозаключението го направят, то няма да ги заведе доникъде.

— Освен ако, разбира се, не намерят останките от катастрофата на магистрала 30. И онова, което може да сме оставили в самолетите…

— Добре. Да допуснем, че са ни свързали с Херън Пул. Признавам, че останките на двата скайрайдъра ще им подскажат, че сме продължили пеша, но те все пак нямат начин да знаят, че сме тук.

— Да се надяваме. И все пак не бива да се мотаем дълго тук. А ще се сблъскаме с още по-голяма трудност, ако отидем в търговския пункт.

— Защо?! — извика Кадилак.

— Защото там ще има три кораба с колела, пълни с червени ленти и самураи от рода Яма-Шита! Всички въоръжени до зъби и жадуващи за отмъщение!

— И какво от това? Те няма да ни познаят. През по-голяма част от времето, докато бяхме в Ни-Исан, Клиъруотър и аз бяхме с чиста кожа.