Читать «Кървавата река» онлайн - страница 127
Патрик Тили
Стив, Клиъруотър и Кадилак също мислеха за бъдещето. Само че тях ги тревожеше не метафизическата връзка с Талисмана, а по-земният проблем как да се придвижат от точка А до точка Б. Това разстояние беше огромно, но най-много ги тревожеше разбирането, че пътуването от езеро Мичиган до високите равнини на Уайоминг трябва да се извърши през неизвестен брой враждебни територии, ревностно защитавани от племена от кръвните линии на Д’Троит и С’Нати — смъртни врагове на Ши-Карго.
— Не разбирам защо не признаеш, че предлаганото от мен решение е идеално — каза Кадилак, когато се събраха за пореден път да обсъдят следващия си ход. — Дори Клиъруотър призна, че е разумно. Ще останем тук, докато не дойде време Плейнфолк да отидат на водата, след това тръгваме на север с делегацията на Коджак за търговския пункт, присъединяваме се към нашите хора — вероятно ще ги води Мистър Сноу — и когато всичко свърши, отиваме с тях у дома в Уайоминг. През целия път ще сме защитени благодарение на примирието. Какво по-просто?
— Нищо — отвърна Стив. — Идеята е блестяща. Съжалявам, че сам не се сетих.
— И аз съжалявам — измърмори Кадилак. — Защото ако се беше сетил, аз щях да се съглася и това щеше да тури край на всички безсмислени спорове!
— Има обаче едно нещо в нея, което куца. Ако приемем твоето предложение, това означава да висим тук до края на май. До края на периода, който вие наричате Нова земя.
— И какво от това?
— За три месеца могат да се случат много неща.
— Брикман. Колко пъти трябва да ти повтарям?
— Тогава защо чакаме? Защо не тръгнем направо?
Кадилак отвърна с уморена въздишка.
— Защото няма смисъл да предизвикваме съдбата. — Той вдигна ръка да спре Стив. — Да, знам какво ще кажеш, но моето виждане за значението на нашата роля в общата схема на нещата не се обезсмисля от желанието ми да вземем разумни предпазни мерки.
Стив се обърна към Клиъруотър.
— И този човек ме обвиняваше, че съм бил неискрен…
— Аз не съм неискрен. Просто подчертавам един факт.
— Разбрах. Добре. Ако в дебелата ти глава има място за някакви оригинални идеи, чуй внимателно следното. Може би ние тримата наистина сме родени в сянката на Талисмана… макар че защо е трябвало да избере мен, е загадка… и може би това обяснява защо стигнах толкова далеч. Може би ние наистина сме тук, за да постигнем нещо, но доколкото знам, още никой не е обяснил какво е това нещо.
— Въпросът е следният — продължи Стив. — Вие сте тук, ходите важно насам-натам и си мислите, че сте недосегаеми, но минавало ли ви е през ума, че може би ние
