Читать «Кървавата река» онлайн - страница 124

— Да. Нещо такова. Тя е направила няколко на Брикман. Нищо драстично. За щастие, от умствена гледна точка той е труден. Но тя е способна да създаде конфликт на интереси. Роз казва, че трябва да е колкото се може по-близко, за да изчисти емоционалната шлака, натрупана в мозъка му. На борда на „Ред Ривър“ тя ще е по-близко до мястото на действие и в същото време ще остане в пълна безопасност.

— Надявам се да е така. Не искам да загубим и двамата.

— Няма начин — каза Карлстром. — Ако всичко върви по плана и Брикман свърши своята част, нашите момчета ще се върнат с трима в торбата. — Той се изправи, закрачи по килима и накратко описа проектираната операция.

Генералният президент слушаше внимателно. И наблюдаваше и ръцете на Карлстром. Резките му жестове бяха показател за увереността му в предлагания план. Когато Карлстром свърши, Джеферсън завъртя леко стола си надясно и погледна през прозореца покритите със сняг върхове на Скалистите планини на фона на изпъстреното с разкъсани облачета чисто, дълбоко, синьо небе. Рисунъкът и верността на цветовете на света на компютърно генерирания образ, проектирани върху огромния извит екран, бяха поразяващи. Най-доброто след истинското.

Карлстром стоеше и чакаше.

След няколко минути тихо съзерцание, през което време Генералният президент загриза, а после внимателно разгледа левия си палец, той се обърна към племенника си.

— Звучи добре, Бен. Да почваме.

Глава 9

С наближаването на пролетта и стопяването на снега, когато скалистите дерета се напълниха със студена, искряща вода, мислите на Мистър Сноу се насочиха отново към съдбата на Кадилак, Клиъруотър и облачния воин, който беше обещал да ги спаси. Въпреки факта, че никой мют никога не се беше спасил от Огнените ями на Бет-Лем, той не се съмняваше, че един ден те ще се завърнат. Но щеше ли той да е жив да ги посрещне?

Известно време преди пътуването си до Източните земи Кадилак беше получил от един виждащ камък картини от смъртта на учителя си. Събитието, новината за което Мистър Сноу беше приел с толкова хумор, на колкото беше способен, трябваше да стане по време на Жълтеенето предишната година. Но сезонът беше дошъл и отминал и неговите стари кости остаряха с още една година. Бялата смърт беше започнала да отпуска ледената си хватка на земята, а той все още беше жив и здрав и без планове да се върне на мястото до двете реки, където беше намерен камъкът.

Погрешно ли беше разчел камъка Кадилак, или просто беше сбъркал годината? Преди битката с желязната змия той беше дал достатъчно доказателства за силата си като прорицател, но въпреки това все още беше новак. В камъните бяха записани и минали, и бъдещи събития, само че беше трудно да се каже кои какви са. Но дори когато гадателят разпознаеше нещата, които ще дойдат, беше изключително трудно да се установи с някаква степен на точност кога ще стане дадено събитие.

Белокосият летописец не се страхуваше от смъртта. Пътят беше начертан. Колелото бе завъртяно. Когато дойдеше време да отиде на Горната земя, той щеше да напусне света доволен да знае, че двамата му ученици ще преживеят трудностите, които щяха да дойдат, докато не изпълнят предначертаната им съвместна роля. Дразнеше го обаче мисълта да напусне сцената точно когато нещата бяха започнали да стават интересни.