Читать «Кървавата река» онлайн - страница 115

Над върха пионери вече пробиваха шахта през последния слой скала и почва да свържат търговския център с повърхността — когато бъдеше завършена последната фаза, една кула от стомана и стъкло щеше да продължи линиите на свода нагоре в блестяща петостенна пирамида, висока хиляда и сто стъпки и с наблюдателна площадка на върха. Светът отгоре щеше да стане едно със света отдолу и експресни елеватори щяха да отнасят подземните хора към облаците и зашеметяващата гледка на Света със синьото небе.

Дори сега имаше много за гледане (някои казваха, че било прекалено много) и една обиколка изискваше почти два дни. Групите, пристигащи със совалки от бази на три дни път, се настаняваха в помещения над горните, галерии; непосредствено под тях бяха разположени трекерите от персонала на търговския площад.

Работата в търговския център се смяташе за една от най-добрите, която може да има човек, по-добра дори от повишение в изпълнителната власт. „Високите жици“ в Черната кула може би получаваха по-добро възнаграждение, но работата там беше много по-несигурна. Както казват войниците от старата служба: „Колкото по-нагоре се издигаш, толкова от по-високо падаш“ — както командирът Бил Хартман и неговите изпаднали в немилост офицери от „Дамата“ научиха това на свой гръб.

Но да се върнем на търговския център. Галериите на първо и второ ниво съдържаха множество безистени, обширни паркове — комбинации от архитектурни елементи и пейзаж, където можеш просто да седиш или да се разхождаш и да се радваш на гледката — и изложбени зали, обхващащи всички аспекти на Федерацията: минало, настояще и бъдеще.

За двадесет точки от кредита си можеше да поседиш десет минути в кабината на скайхок, заобиколен от компютърно генериран изглед от птичи поглед на повърхността на земята. Изкусно поставени дюзи създаваха въздушен поток да допълнят илюзията за движение, имаше цели, поставени за неопитни пилоти да стрелят с мек лазер. Друг експонат, който привличаше постоянен поток посетители, бе макет в естествена големина на трисекционен ешелон: команден модул, силов вагон и типична бойна станция.

След гледане на съпровождащ видео дисплей много юпи — млади пионери, които прекарваха 13-тата си година, като неквалифицирани работници и копаеха тунели за метро, въздушни шахти и други трудоемки инженерни проекти — напускаха макета и се насочваха направо към бюрото за набиране на бъдещи пионери. И дори за по-младите посетители на възраст от четири до седем години имаше миниатюрни открити ешелони, които извършваха маршрутни пътувания из търговския център. Те също слизаха от тях с широко отворени от преживяното приключение очи и неустоимото желание да пораснат колкото се може по-бързо.

Само по няколко души и от двете групи някога щяха да се качат на боен ешелон, но илюзията за избор беше грижливо подхранвана като противодействие на чувството за задушаващ контрол, налаган отгоре.