Читать «Кървавата река» онлайн - страница 112

Ани забави количката.

— Имаш ли нещо против? Няма да чакаме на опашката. Просто ще поседим на някоя пейка минутка-две.

— Както искаш. Имаме достатъчно време…

Ани пропусна две идващи колички да минат, след това зави надясно и тръгна към препълнения паркинг. Натисна бутона „Запазена“ на арматурното табло, извади картата си и я прибра в защитната калъфка. Това действие резервира количката и тя сега щеше да тръгне само ако се пъхне същата карта; на таблото светна една мигаща лампичка, която показваше, че количката още се ползва. Бутонът „Запазена“ имаше брояч. Ако притежателят на картата не се върнеше до един час, микрочипът изключваше мигащата лампичка и количката се освобождаваше.

Мемориалната урна на бащата-основател привличаше постоянен поток от посетители като мавзолея на Ленин на московския Червен площад. Мавзолеят от червен мрамор заедно със съседния на него Кремъл бяха изпарени при глобалния Холокост, който беше изличил всичко построено от времето на фараоните до началото на 21-то столетие. Мавзолеят на Ленин беше съществувал по-малко от сто години, но мястото на покой на бащата-основател съществуваше от почти петстотин и щеше да продължи да съществува. Не просто за още петстотин години, а за петстотин хиляди. Това високомерно твърдение трябваше да покаже колко дълго Първото семейство планираше да остане начело на Федерацията.

Ани и Роз заобиколиха бавно придвижващата се опашка от наредени по осем в редица хора и намериха празна пейка, изсечена от същия бял мрамор като високата петнадесет фута глава на Джордж Уошингтън Джеферсън 1-ви. Основата на врата лежеше върху умишлено груб, грапав гранитен постамент, висок десет фута, така че независимо колко хора има струпани около ротондата, лицето му винаги да може да се вижда от влизащите. Неговите две безсмъртни фрази бяха изсечени върху стените от всяка страна, за да могат хората на опашката да ги виждат. „Те умряха, за да живеят другите“ и „Само хората се провалят, не и системата“.

Бащата-основател беше умрял през 2045 година от новата ера, около тридесет години след Холокоста, но виждането му за Федерацията и бъдещето беше непрекъснато втълпявано в умовете на неговите потомци. Гробницата, официално открита през 2500 година от новата ера, беше построена в памет на „Затъмнението“ през 2445 година: дълго мечтаният момент, когато първите батальони пионери бяха излезли от земната кора и бяха започнали строителството на първата надземна връзка над Хюстън/Гранд Сентрал.

Това завръщане на земята, което бащата-основател беше поставил като първостепенна цел на следващите поколения, беше първата стъпка към сегашната битка за възвръщане на Света със синьото небе. Пет и половина столетия неспирна партизанска война с коварните мюти, към която трябваше да се прибави също толкова упорита борба за усвояване на огромната, враждебна природа. Природа, покрита с невидимо одеяло от отровен въздух. Тези пет и половина столетия конфликт бяха взели своите жертви, за което свидетелстваше Стената на героите и по-малките монументи на загиналите в дивизионните бази. И сега към този списък беше прибавено името на татко Джак.