Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 890

— Обичаш ли я? — попита Клиъруотър.

— Не по начина, който имаш предвид.

— И какъв е този начин?

Двамата оставиха въпроса на Кадилак без отговор.

— А Роз? Тя обича ли те?

Стив замълча; спомни си за Сантана Дийп.

— Трябва ли да отговоря на този въпрос?

— Ти вече отговори. Какви чувства изпитва тя към мен?

— Тя не разбира.

— С други думи, смята ме за заплаха.

— Вината е моя, защото не съм й обяснил нещата правилно — каза Стив. — Ти знаеш какво искам да кажа… разликата между нашите отношения и онова, което чувствам към нея.

— Има ли разлика?

— Е, стига вече! — засмя се Стив. — Вече започваш да ме дереш жив. Какво имаш предвид?

Кадилак свали буренцето от устата си.

— Истината. — Той избърса устни с ръка. — Значи… господарите ти знаят за тази връзка между вас.

— Да. Откакто ти ме простреля със стрелата. Но в началото не знаеха, че можем да си предаваме мисли. Това споделено стресово явление, което лекарите наричат „психосоматична травма“ — то го разкри.

— Но сега знаят, че можете да си говорите от разстояние, нали? — настоя Кадилак.

— Разбира се! Роз трябваше да им каже! Това беше единственият начин, по който можеше да ни помогне.

— Очевидно. Онова, което ме поразява, е изключителната вяра, която те, изглежда, имат в способностите на сестра ти, и скоростта, с която реагираха. И организацията и усилието, необходими да изпратят пет самолета на такова разстояние, за да проведат атака през нощта! Само за да спасят твоя живот. Учудващо…

— Разбира се, те не знаят, че ти вече не си лоялен поданик на Федерацията — продължи Кадилак. — Но сигурно вярват, че Роз е надеждна. Защо иначе ще си правят целия този труд? Аз мога да измисля само едно обяснение. Тя трябва да е доказала своите достойнства преди този случай. Ти казваш, че са я държали заложница, за да си осигурят покорството ти, но е ясно, че те трябва да знаят, че не ти си вдигнал във въздуха ешелона. Иначе щяха да я заставят да ти направи нещо лошо. Чудя се какви други съобщения си предал?

— Никакви! Единственият път, когато имахме същия силен контакт като този на кораба, беше когато ние петимата и Сайд-Уиндър бяхме на път за Лонг Пойнт в надувните лодки. Думите или мислите… — Стив търсеше подходящо обяснение — … целостта на изживяването, които съставят всичко от онова, което искаш да знаеш, минават само… според нея… когато аз се отворя. В моменти на силно напрежение връзката се осъществява рефлексно, иначе е скрита. Ако аз не я включа, тя не може да достигне до мен.

Това не беше съвсем вярно, но Стив не знаеше за прогреса, който Роз беше постигнала в периода след тяхната среща — уредена с мълчаливото одобрение на Първото семейство — в Сантана Дийп.