Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 888

— Не е ли очевидно?

Кадилак вдигна умолително ръце към Клиъруотър.

— Разбираш ли какво искам да кажа?

Клиъруотър погледна Стив.

— Кажи ми, облачни воине… запалването на кораба с колела… — дело на твоите приятели от Федерацията ли беше?

— Да…

— Ти ли ги извика?

Стив не искаше да лъже Клиъруотър. Ако не намереше бързо начин да отклони този разпит, щеше да бъде принуден да каже истината. Той кимна.

— В известен смисъл. — Видя лицето й. — Да, добре, аз ги извиках! Но аз не работя с тях. Аз ги използвам. Това беше единственият начин да се измъкнем от кораба… и трябваше да го използваме!

— Съгласен съм — каза Кадилак. — Беше майсторски удар.

— Добре. — Стив го плесна по коляното. — Хайде да спрем дотук. Коджак са щастливи, вие сте на път за дома си и Талисмана доказа силата си. — Той погледна и двамата. — Какво повече искате?

— Искам да знам защо го направиха, Брикман. Ние направихме няколко пробойни в един от техните ешелони, забрави ли? За което ти предполагаше, че ще бъдеш обвинен. Очевидно някой… и може да се окаже, че този някой си ти… е оправил нещата.

Стив се намръщи.

— Защо мислиш така?

— О, стига. Не съм толкова наивен! Ако твоите господари са били готови да изпратят… — Той потърси помощ от Клиъруотър. — Колко бяха… четири?

— Пет…

— Пет самолета на деветстотин и петдесет мили да запалят кораба, те сигурно вярват, че ти все още работиш за тях. Аз не мога да измисля друга причина. Ти можеш ли?

Стив пренебрегна обвинението в предателство.

— Ти ми кажи. Ти си този, който знае всички отговори.

Търпението на Кадилак започна да се изчерпва.

— Затова не се съгласяваш с никого. — Той надигна буренцето и опъна една глътка.

Стив погледна за момент Клиъруотър, после каза:

— Попитай нея. Тя знае на коя страна съм.

Кадилак повиши глас.

— Така ли? Не ми се вярва.

— Слушай, това наистина е излишно… ясно ли е? — Стив се изправи и се опита да остане спокоен, но част от натрупания гняв се прояви в гласа му. — Ние сме квит. Нищо не ти дължа. В това число и обяснение! Свърших моята работа да стигнем дотук. Ако и това не е достатъчно… Омръзна ми да вадя кестените от огъня заради вас. — Той посочи западните хълмове. — Уайоминг е натам! Продължете! Тръгнете по залез-слънце! Аз ви оставям!

Но когато се обърна, Клиъруотър го хвана за ръката.

— Облачни воине!

— Стига. До гуша ми дойде от този човек! Откакто си пъхна носа в цялата работа, вечно е надут! — Той погледна през рамо към Кадилак. — Продължавай да създаваш неприятности, приятелче! Чудесно го правиш.

Кадилак се изправи и започна да си събира нещата.

— Да тръгваме! Без него сме в по-голяма безопасност!

Клиъруотър хвана ръцете на Стив, преди да може да ги стисне в юмруци и да се хвърли срещу Кадилак.

— Това е лудост! Какво ще направиш?

— Оставам с тези хора. Какво толкова, по дяволите? Те поне са от моя вид!

— Но те вече не са от твоя вид. Погледни си ръцете! Мислиш ли, че ще ти позволят да живееш между тях с такива шарки?

— Стига, скъпа! Това е само боя! Ще намеря сапунени листа и ще я измия. Кристо! Не е чак толкова трудно!