Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 869

Онова, което смайваше и смущаваше хирурзите на Първото семейство, които бяха видели психосоматичните рани на Роз, беше невероятната скорост, с която те бяха заздравели, и отсъствието на всякакъв белег или болка, която нормално съпровожда такива наранявания.

Когато Брикман избяга от Херън Пул, Роз вървеше по един коридор в института с група колеги. Те бяха забелязали, че е напрегната, но при предстоящите важни изпити кой не беше? Без предупреждение десният й крак неочаквано се прегъна и тя падна и се хвана за бедрото.

Когато приятелите й я изправиха, забелязаха между пръстите й да тече кръв. Тя каза, че й нямало нищо, но въпреки протестите й я отнесоха в кабинета за първа помощ и лекарите намериха рана, дълбока три инча и причинена от остър метален предмет, разрязал мускула със значителна сила. Роз, която споделяше ужасната тревога на Стив по време на разрушаването на Херън Пул, беше ранена от невидимото острие на стрелата, разцепила дървената паянта, преди да се забие в бедрото на Стив. Една невидима стрела, създадена и изстреляна със същата сила и в същия момент чрез силата на свързаните им умове.

Не беше учудващо, че Карлстром се чувстваше неспокоен. Той нямаше основание да се съмнява в лоялността и предаността на Роз, но като всички членове на Първото семейство, не обичаше да зависи от хора или неща, над които няма пълен контрол.

Но трябваше да се признае, че в този най-нов случай Роз се беше справила блестящо. Секунди след като Стив беше установил връзка, тя се беше затворила в една видеокаюта и беше изпратила съобщение до Карлстром, използвайки дадения й от него номер с висок приоритет. И миг след въвеждане на последната цифра КЪЛЪМБЪС беше активирал зумера в джоба на Карлстром и на най-близкия екран моментално се беше появило съобщение за обаждането й.

От краткия разговор Карлстром беше получил на екрана достатъчно информация да нареди на командващия въздушните сили на АМЕКСИКО веднага да се подготвят и да изпратят пет от неговите самолети — четири „Скайхок“ и един самолет-майка „Скайрайдър“ — на далечна мисия. Пилотите трябваше да са в „червена“ степен на бойна готовност; курса и подробности за целта щяха да получат по-късно.

Когато Роз пристигна със совалка в щаба на АМЕКСИКО с пълни подробности за затрудненото положение на Стив, самолетът на надземната база близко до Хюстън/ Гранд Сентрал беше зареден с боеприпаси и гориво, пилотите бяха екипирани и събрани в стаята за инструктаж и Карлстром беше разтворил на бюрото си карта на долната половина на езерото Мичиган.

Оттук нататък всичко беше минало като по вода. Дори Карлстром да беше имал някакви съмнения относно завеждането на Роз на ешелона „Ред-Ривър“ да помогне на брат си да докара Клиъруотър и другите две цели, след радиосъобщението на Макинън, че корабът е запален и вече потъва на около четиристотин метра от брега, те бяха изчезнали. При правилно отношение това момиче и нейният брат бяха нещо много силно. Вярно, Брикман беше неискрен кучи син, но пък такъв беше и всеки добър агент. Неговата интелигентност беше вън от съмнение и той беше доказал, че работата му е безукорна, находчива и дръзка. Беше и голям късметлия. Всъщност като се вземеха предвид трудностите, в които беше изпадал Брикман и от които току-що беше излязъл, би могло да се каже — ако вярваш в магия, — че води магически живот…