Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 870

Стив не виждаше нещата точно така, но въпреки това беше радостен, че е жив. Бомбеният взрив беше откъснал фенера от куката на тавана в коридора пред тяхната килия, но светлината от горящите греди на покрива на разрушеното машинно отделение беше достатъчна.

После настъпи мрак и той трябваше да търси пипнешком пътя си в потъващия кораб, като в същото време се бореше да държи Кадилак. Нахлулият в коридора отзад воден поток ги изкара през люка на палубата горе и двамата имаха възможност да глътнат малко въздух, преди да бъдат избутани назад от лавина от различни останки, които се плъзнаха към тях, когато предната част на кораба започна да се накланя назад под все по-остър ъгъл.

Имаше един момент извън времето, когато Стив беше убеден, че ще умре; после за негова голяма изненада главата му изскочи над водата и той разбра, че а) е жив, б) лявата му ръка е все още върху врата на Кадилак и в) на една ръка от него плува почерняла от огъня обърната лодка.

Да преобърне лодката с помощта на веслото, като се мъчеше да държи главата на изпадналия в безсъзнание мют над водата, не беше лесна задача, но накрая Стив успя да се справи. Качването на Кадилак на лодката беше още по-трудно, но той хвърли веслото в лодката, след това успя да прехвърли и Кадилак до гърдите. Качи се откъм носа, измъкна и краката на мюта от водата и ги пусна на дъното на лодката.

Няколко минути силно натискане върху гърдите и корема изкараха по-голяма част от погълнатата вода. Кадилак се обърна на една страна и повърна.

— Умирам…

— Съмнявам се. — Стив стана, сложи веслото в ключа на кърмата и подкара лодката на югозапад успоредно на брега. Беше време да се махнат далеч от всички трудности.

От писъците и виковете и безпогрешния звън на удари на стомана, носен от вятъра над водата, беше ясно, че стигналите до брега майстори на желязо не се предават без бой. Стив почувства угризение, но Кадилак не беше в състояние да използва остро желязо. Беше време Коджак да покажат на какво са способни. Ако боят се затегнеше, на помощ винаги можеше да дойде Клиъруотър. Щеше да извади малко магия от въздуха и да натика джапите обратно във водата. Или да направи нещо друго.

По дяволите! Бяха свършили достатъчно за една нощ…

Глава 13

Стю Гордън, трекер ренегат, който пазеше източните подстъпи към временния лагер на групата, настрои далекогледа на далечен фокус и бавно и търпеливо започна да оглежда безкрайния пейзаж. Мъжът с него, Ник Уолш, докато чакаше реда си за далекогледа, лежеше по гръб, вперил поглед в небето. Стю търсеше скитащи банди мюти, Ник търсеше наричаните от мютите „стрелолисти“ — самолети „Скайхок“, изпратени като предни разузнавачи на ешелоните.

Името на самолета, което произхождаше от стандартната конфигурация делта крило без опашка, вече не беше съвсем точно. Тази година в небето се появи нов, по-мощен самолет с прави крила и хубава опашка на края на тесни лонжерони, простиращи се от задния край на крилото от двете страни на монтирания отзад двигател. Беше самолет, който имаше по-мощно оръжие — стреляща напред шестцевна пушка.