Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 867
Патрик Тили
Стив вдигна ръка от водата, стиснал връзката с ключове. Последва я главата му, зейнала за въздух.
— Освободи ми първо ръцете!
Кадилак взе ключовете и освободи китките на Стив.
— Добре. Нека освободя твоите… а сега стегата на врата… — Водата беше стигнала вече до гърдите им. — Страхотно. Сега моята. Можеш ли да я стигнеш?
— Да, но какво ще…
— Аз ще отключа краката. Не се тревожи! — Стив свали стегата си, грабна ключовете и се гмурна.
Кадилак чакаше, но нищо не се случи. Защо Стив сваляше най-напред собствените си окови, след като той, Кадилак, не можеше да плува? В стаята оставаше само съвсем малко пространство с въздух. Паниката се върна, когато той започна да пристъпва във водата. Ръце хванаха ритащите му крака, задърпаха го надолу. Оковите паднаха от глезените му, после той усети ръката на Стив да го обгръща за врата отзад и да го дърпа още по-надолу. В тъмното. Той зарита буйно, опитвайки се да се откопчи от Стив, но единственото, което успя да направи, беше да си удари пищялите в горния край на рамката на вратата, докато Стив го извличаше през нея. Устата и ноздрите му се напълниха с вода…
На брега Клиъруотър и мютите Коджак, които бяха заели отбранителните линии, не чуха нито видяха нещо от кораба с колела, докато той не избухна в пламъци, осветявайки водата с оранжева светлина. Хората от племето зареваха от удоволствие.
Тъй като първите три бързи удара срещу кораба бяха извършени в почти пълна тъмнина, когато той беше на по-малко от две мили от брега, Клиъруотър нямаше представа, че са нанесени от външна сила. И дори когато корабът дойде по-близко и зорките мюти видяха пламъците, не можаха да разберат какво става.
Едва когато корабът беше ударен от последните бомби и Клиъруотър видя сивите, приличащи на птици самолети да влизат и излизат от огъня, вълнението й се усили. И тя започна да се чуди дали движещите се светли точки на небето не сигнализират присъствие на тъмна сила — подземните хора. Облачният воин ли ги беше повикал на помощ? Реши, че няма значение дали силата е човешка, или божествена, стига да се постигне желаният резултат. Талисманът имаше власт над всички неща и упражняваше волята си по странни начини.
Виковете по брега върнаха мислите й към проблема. Рибарите, застанали край сигналния огън до водата, бяха видели първите хора и коне да плуват към брега. Когато корабът на майсторите на желязо беше обхванат от пламъци, скритите под обърнатите лодки воини излязоха и закрачиха възбудено и важно по брега, заставаха на коляно и внимателно се прицелваха с арбалетите си.
Ззъън… ззъън… ззъън-ззжнк! Ззъън… ззъън… ззъън-ззжнк! Шестима самураи от първата вълна паднаха от седлата си във водата. Макар че Коджак имаха предимството да стрелят под прикритието на тъмнината, самураите също им отвръщаха. Мнозина бяха обтегнали лъковете си и дългите стрели намираха целите, осветени от сигналния огън на брега. Щом разбраха какво ги издава, най-близките мюти изтикаха двете рибарски лодки пред огъня и бързо го угасиха. После, когато откриха, че лодките могат да се използват да се крият зад тях и под тях, ги издърпаха по-назад и започнаха отново да стрелят, като се снишаваха зад тях, докато зареждаха арбалетите.
