Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 861

Каваниши се съгласи и каза, че вече бил изпратил доверен офицер и войници в машинното отделение да се погрижат огнярите и техниците да останат по местата си.

— Но каква — попита Морита — е причината за всичко това? — Бяха ли експлозиите случайни, резултат от запален по невнимание барут, складиран на палубата, или беше саботаж? Или — нещо още по-трудно за възприемане — бяха атакувани? После разказа чутото от червената лента — за гигантските нощни птици.

Каваниши посочи трепкащите светлини, които се движеха в тъмнината откъм дясната палуба.

— Ето ги вашите нощни птици! Небесни демони, дишащи огън, родени от бялата вещица, която търсите! Проклети свещеници! Колко бяхме глупави да си мислим, че техните празни жестове и безсмислено бърборене могат да ни защитят!

Един от офицерите на мостика докладва, че системата от сигнални жици в машинното отделение е престанала да функционира.

— Колко далеч сме от брега? — попита Морита.

Друг офицер на мостика, с далекоглед, насочен към група мютски рибари, застанали около един огън, каза, че са на по-малко от три четвърти миля от брега. Морита се съмняваше дали коне с бойни сбруи и напълно въоръжени воини на тях могат да преплуват дотам.

Почернял от пушек куриер, изпратен от проходната палуба, докладва, че пламъците са обхванали гредите на тавана на предната част на палубното пространство. Вече било трудно да удържат конете. Всяко по-нататъшно закъснение можело да накара обхванатите от паника животни да побеснеят. Части от надстройката вече започвали да рухват и имало опасност от тавана да започнат да падат горящи останки. Заместник-командирът на отряда със специална задача бил наредил евакуиране на проходната палуба преди влошаващото се положение да направи това невъзможно.

Морита одобри решението и изпрати куриера обратно с нова заповед. Пехотата трябваше да се освободи от всичко несъществено, но да запази колкото се може повече оръжия, с които бойците смятат, че могат да плуват. Саловете и лодките — които обаче можеха да осигурят място само за екипажа на кораба — горяха в страничните галерии. Морита нареди също старшите офицери, които водеха конните самураи, да чакат до последно.

Това не беше от голяма загриженост за офицерите, а чисто прагматично решение. Първите, които щяха да скочат във водата, вероятно щяха да потънат с изтощените си коне, преди да достигнат до брега, докато последните, които щяха да напуснат кораба, щяха да са по-близко и в по-добра форма да организират оцелелите в единна сила и да ги поведат в бой.

Каваниши щеше да потъне заедно с кораба си. Що се отнася до неговата собствена съдба, Морита се отнасяше с безразличие към нея. Самураите всеки ден се събуждаха готови да прегърнат смъртта. Единствената му грижа беше да умрат с чест. Може би богинята Амерацу-Омиками, която бдеше над света, управляван от Синовете на Ни-Исан, не беше одобрила това начинание, защото то противоречеше — поради някаква причина, която той, Морита, като обикновен смъртен не можеше да разбере — на по-голямото благоденствие на нацията. Така да бъде. Той щеше да убие толкова тревни маймуни, колкото можеше, после щеше да посегне на собствения си живот, вместо да се изложи на позора да умре от ръцете на по-низше същество.