Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 859

Координаторът на атаката отново се обади по радиото:

— Командващ бомбардировката до екипажа на бомбардировачите. Свършихте голяма работа. Пуйката почва да се пече. Дайте сега да й опечем и трътката. Трети удар! Трети удар! Всички самолети рязко надясно след удара. Прегрупиране и развърнат строй на петстотин. Пазете се от комините и прътите с флагове. Не искам да ви изгубя, след като сме стигнали чак дотук. Край.

Командирът на ескадрилата прие заповедта. Няколко секунди по-късно дясната палуба и задните галерии на кораба избухнаха в пламъци.

Носовата секция и предните галерии бяха единствените части от кораба, където не бушуваха пламъци. За това имаше две много сериозни причини: първата бе, че пилотите от въздушната сила на Карлстром знаеха, че един от тях е затворен под палубите в предната част на кораба, а втората, че началната атака трябваше да принуди екипажа на кораба и войниците да го напуснат.

Двата широки трапа на носа сега бяха единственият изход, по който можеше да се извърши организирана евакуация. Гигантското колело все още се въртеше и тласкаше кораба към брега. Когато дойдеше време да го потопят, кръжащите скайхок щяха да нанесат смъртоносния удар с осем петдесетфунтови бомби, които съставяха другата половина от пакета с изненади, носени по нареждане на Карлстром по целия път от Тексас.

Началният момент на стъписване бързо беше изместен от нарастващо безредие, когато звената пожарникари откриха ужасните лепливи свойства на пихтиестата напалмова маса. Раздухани от силния вятър, отделните огньове бързо се превърнаха в огромен пожар и за минути три огнени стени, високи по петдесет фута, се разпространиха една към друга, поглъщайки всичко на главната палуба.

Експлозивният характер на огъня, който изведнъж беше обхванал претъпкания кораб, неговият размер, сила и вероятна причина бяха непонятни. Никой не беше виждал напалмова бомбардировка и освен Морита и Изо Уантанабе никой от войниците или моряците на борда не беше виждал самолет; единствените направени от човек летящи неща, които познаваха, бяха хвърчилата.

Ударната сила, боядисана в тъмносиво, използвано от АМЕКСИКО за тайни операции, беше погълната от заобикалящата тъмнина. Скоростта и изненадата на нападението не дадоха на майсторите на желязо никаква възможност да разберат какво ги е ударило. Само навигационните лампи в краищата на крилата и опашката и червените мигащи светлини над и под фюзелажите, плъзгащи се в тъмнината като бавно движещи се метеори, идентифицираха източника на бедата. Но ако не знаеш какво е това, не ставаш по-умен, а звукът от техните мотори, чут само за малко преди да експлодира първата серия напалмови бомби, сега беше заглушен от рева на бушуващите пламъци, писъците и виковете, тътнежа на падащи греди.

Морита, събуден от адютантите си няколко секунди след като те бяха разтърсени от първите приглушени взривове, изскочи в коридора и бе посрещнат от изгаряща топлинна вълна. Пламъците бяха погълнали изхода от дясната галерия. Четирите червени ленти, охраняващи входа към самостоятелната му каюта — те не можеха да напуснат поста си без изрична заповед — се споглеждаха нерешително. Нервността им беше подсилена от горящото тяло на един от техните другари, който беше хванат от неочаквания пожар, докато охраняваше десния вход към коридора. Главата и раменете му бяха овъглени до неузнаваемост, но от средата на гърба до бедрата той все още гореше и пламъците се разпространяваха надолу.