Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 4
Патрик Тили
— Неговото пътуване към нас започва. Той живее с мечтите на младите мъже. За славни подвизи, за триумф, за сила, за величие. — Мистър Сноу повдигна очи и погледна Кадилак. — Но както всички млади мъже, той мисли, че тези неща се дават даром. Той още не знае колко много плаща светът за такива мечти.
Глава 2
Когато инспекторът влезе в залата, сто души от ескадрила „Орел“ изпънаха рамене и изправиха гърбове на чиновете си. Той ги огледа бегло със сивите си безизразни очи, после разгледа внимателно списъка във видеобележника си.
— Авъри?
Мил Авъри се изправи и застана мирно, опънал ръце по кантовете на синята си планеристка униформа.
— Да, сър!
— Трети полет.
Авъри взе каската си, отдаде отривисто чест и бегом се отправи към вратата.
Инспекторът на ескадрилата въведе код срещу името на Айерс и вдигна глава.
— Айерс — пети полет.
— Пети полет.
Айерс отдаде чест и побягна.
— Брикман…
Стив Брикман скочи, събра пети и викна:
— Слушам, сър!
— Шести полет.
Змийската яма.
Брикман тихо ахна от изненада.
Сивите очи на инспектора го стрелнаха.
— Нещо не е наред ли?
— Съвсем не, сър!
— Тръгвай тогава.
Брикман взе шлема си от чина и отдаде чест.
Вниманието на инспектора вече беше другаде.
Докато тичаше по коридора, който водеше към симулатора и съоръженията за свободен полет, Брикман прокле късмета си. Изпитът в края на курса се състоеше от осем части. Като всички други кандидати, той се надяваше да започне с някое от по-лесните съоръжения. А сега неговият първи тест трябваше да се проведе на най-трудното.
Съоръжението „Змийска яма“ — както беше кръстено от отдавна измряло поколение кадети-планеристи — беше описано официално в Наръчника за обучение на Академията като двоен свредел и включено в дневните процедури като Шести полет.
Състоеше се от две кръгли платформи около два масивни стълба, разположени един до друг в дълбока шахта. Приличаха на два гигантски тирбушона с обратни витки: лявата платформа се спускаше единадесет пълни обиколки по посока на часовниковата стрелка, дясната също толкова, но обратно на часовниковата стрелка. Със спускането си всяка платформа в шахтата създаваше тунел от въздушно пространство сто и тридесет фута широк и деветдесет фута висок. В центъра на тунела двете платформи се допираха и позволяваха на кадета-планерист на борда на един от делтапланерите „Скайхок“ на Академията да прелети от едната в другата, промушвайки се нагоре и надолу през тунела с почти непрекъснати променливи серии от възходящи и низходящи осмици и леви или десни завъртания плътно около двата стълба.
Пистите за излитане и кацане, разположени в летателните тунели на върха и на дъното на съоръжението, бяха свързани с бързи асансьори, които можеха да пренасят два скайхока със сгънати криле.
Общата височина на Змийската яма беше хиляда и двеста фута. Шахтата със спиралните платформи беше седемстотин на триста и петдесет фута. Всеки тунел за достъп до полет беше сто и петдесет фута широк, сто фута висок и четвърт миля дълъг.
Цялата колосална структура заедно с другите съоръжения и останалата част на Авиационната академия беше изкопана в скалите на неколкостотин фута под пустинните пясъци на Ню Мексико близко до руините на един град, който в предисторията на Федерацията беше известен като Аламогордо.