Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 6

— Тъй вярно, сър!

— Добре. Излитате при зелена светлина. — Инспекторът отвърна на поздрава на Брикман и тръгна към стаята за контрол на полети.

Главният летателен инструктор Карол, тридесетгодишен морски пехотинец с коса с цвят на пясък, погледна Брикман съчувствено. Като всички от персонала на Академията, Карол беше суров, взискателен инструктор, но ако му беше позволено да направи услуга на някой кадет, това щеше да е Брикман.

— Очаквах да извадиш по-добър късмет — каза той. — Как се чувстваш?

Застанал вече свободно, Брикман си позволи кратко свиване на рамене извън устава. Познаваше Карол; инструкторът знаеше, че с този тест той няма да спечели първото място.

— Някой трябва да бъде пръв.

ГЛИ Карол посрещна отговора на Брикман с иронична усмивка.

— Да де. Действай.

Брикман застана мирно и отдаде чест.

Карол отговори небрежно, сякаш прогонваше муха от челото си. Дисциплината беше едно, отдаването на чест съвсем друго. Изправен ежедневно от години пред фанатични кадети, той много често чувстваше дясната си ръка като на панти:

— Успех.

— Благодаря, сър.

— И, Брикман…

Брикман спря.

— Да, сър?

— Този свят е жесток. Добрите момчета невинаги завършват първи.

— Ще се постарая да го запомня, сър.

— Запомни го — каза Карол. — Но нека това не те спира да опиташ. — Той понижи глас. — Вземи номер две. Механизмите за управление са по-добри. — Кимна на Брикман, че е свободен, и го загледа как тича към паркираните самолети.

„Скайхок“ — единствените произвеждани от Федерацията планери — се състояха от малка триколесна кабина и двигателен отсек с витло и рул. Бяха дълги четиридесет и пет стъпки от върха до опашката. Крилото беше покрито с пластмасова обшивка, която можеше да се напомпва като велосипедна гума, за да се получи аеродинамична секция. Моторът се захранваше от акумулатори. За подземни учебни полети — които не траеха повече от тридесет минути — статичният товар на енергийния контейнер беше достатъчен; при полети над земята крилото на „Скайхок“ се покриваше с плат със слънчеви елементи, които, при оптимални условия, осигуряваха практически неограничен полет.

Докато Брикман направи бързата предстартова проверка на планера, Карол се мотаеше около пистата. Много способни кадети бяха минали през ръцете му през последните пет години, но Брикман се отличаваше от всички.

Като наблюдаваше неговите постижения на уредите, Карол беше заключил, че младият трекер притежава нещо повече от чувство за летене. Той притежаваше — е, то можеше да се опише само с една дума — някакво странно шесто чувство, което му казваше какво ще се случи. Карол беше сигурен в това. Когато летеше например в Змийската яма, Брикман, изглежда, знаеше кой път ще посочат маркерите за курс още преди управляващият полета да е натиснал ключовете. Само така можеше да се обясни фактът, че той винаги се намираше в най-подходящото положение за искания завой. И само след няколко часа на съоръжението почти винаги изпълняваше отлично летателния курс. Чак до кацането.

Беше необичайно, но чудесно за наблюдаване.