Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 2

През войната на Хилядата слънца градът се разтопил и изтекъл в езерото. Всички живи същества загинали, с изключение на един стар мъж на име Ши-Карго и една стара жена на име Ми-Шийган и техните деца. Ши-Карго имал петнадесет синове, всичките смели воини, високи и силни като мечки; старата жена имала петнадесет красиви дъщери. Синовете на Ши-Карго и дъщерите на Ми-Шийган кръстосали китки и свързали телата си с кръвна целувка и техните деца и децата на техните деца израснали силни и многобройни и се преселили на запад в земите на Мине-Сота, Ай-Ова, Да-Кота и Не-Браска, като убивали всички, които се опълчвали срещу тях, и правели братя по душа всички, които им протегнали дружески ръка.

Те победили, защото воините им били по-храбри, летописците по-умни и жреците по-могъщи. И така Плейнфолк станали най-силните и най-многобройните и благодарили на своята Велика майка-богиня Мо-Таун.

Кадилак отиде на любимото си място между скалите на края на платото, където племето М’Кол беше построило колибите си да изчака настъпването на деня. Оттатък платото земята се спускаше стръмна и набраздена, сякаш изровена от ноктите на гигантски орел. По-надолу ставаше по-равна и с мека извивка преминаваше в хълмиста, покрита с трева равнина, която се простираше до края на света. Зад него се намираше скритата врата, през която слънцето излизаше всяка сутрин. Бледосиньото, което гасеше златните огнени облаци на зората, ставаше по-дълбоко с издигането на слънцето; над равнините започнаха да се издигат малки разпръснати облаци — като далечно стадо бели бизони.

Кадилак легна върху топлата скала и зарея поглед към синия небесен простор — търсеше издайническа сребърна светлина, която, бяха му казвали, била признак за присъствие на облачен воин. Като избран за наследник на Мистър Сноу, Кадилак не беше длъжен да стои на пост като наблюдател. Над сто от неговите братя от племето лежаха по върховете наоколо; млади воини — наричаха ги Мечките — бдяха ден и нощ; някои наблюдаваха небето за облачни воини; други земята за мародерски банди от неприятелски мютски племена, които искаха да завладеят летните територии на М’Кол. Някои стояха скрити по хълмовете, други патрулираха из района около селището на малки групи уж че са излезли на лов.

Кадилак продължи да оглежда небето. Не защото се чувстваше застрашен, а защото беше обхванат от любопитство. Като мют той имаше всички основания да се страхува от подземните хора — загадъчни люде, които живееха под земята и убиваха всичко над нея, когато се появяха от тъмнината; все пак въпреки тяхната страховита репутация — или може би тъкмо поради нея — той копнееше да се срещне с тях.

Досега те не бяха дръзвали да влязат в земите на Плейнфолк, но Небесните гласове бяха казали на Мистър Сноу, че времето на тяхното идване е близко. Първият знак щели да бъдат стрелолистите в небето — птичи крила, които носят облачните воини при техните пътувания. Те бяха далеч виждащите очи на желязната змия, която ги следва и носи още подземни хора в корема си. Когато дойдеха, щеше да има много смърт. Светът щеше да плаче, но всичките сълзи на небето нямаше да могат да отмият кръвта на Плейнфолк от земята.