Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 23

Женската бързокрака, която закриваше водача, трепна нервно и се втурна настрана, когато гърмящата змия стигна до тях. Водачът отстъпи, заудря с десния си преден крак, подуши земята, след това замята големите си рога във въздуха. Застанал на коляно, Кадилак притисна арбалета към рамото си, опря лакътя на лявата си ръка на лявото си коляно за опора и се прицели в гърдите на водача, като отчете вертикалното отклонение на стрелата поради разстоянието. Големият бързокрак наведе глава, вдигна гърмящата змия на рогата си и я хвърли високо във въздуха. Когато силният врат се изви в дъга назад, Кадилак стреля в основата на бялата шия. Водачът се олюля от силата на удара, отвори уста към небето, нададе кратък, дълбок гърлен рев, залитна, падна на колене, след това тежко се стовари на една страна.

Кадилак скочи и нададе боен вик на триумф. Останалите бързокраки се понесоха на изток през равнината; младите мъжки, които бяха отвъд дерето, също побягнаха лудешки. Клиъруотър излезе от дерето с двата ножа-тояги.

Затичаха към падналия водач.

— Виждала ли си някога такава чудесна глава? Или такъв добър изстрел?

Клиъруотър коленичи и огледа бързокракия. Кадилак ходеше наперено около него, сияещ от вълнение. Тялото на елена потръпваше спазматично, нервната му система реагираше на последните конвулсии сигнали от умиращия мозък.

— Къде се прицели? — попита Клиъруотър.

— В сърцето — отговори Кадилак. — Където гърлото се свързва с гърдите. — Той коленичи до главата на мъртвото животно, прокара ръка по врата му и усети кръвта да тече между пръстите му. — Виж тук… можеш да напипаш края на стрелата.

Клиъруотър кимна тъжно и вдигна ръка от тялото на водача.

— Ами тази стрела чия е?

Кадилак видя крилата на стрела от арбалет да стърчат от гърдите на водача точно зад десния преден крак и зяпна. Измъкна ножа си от копието-тояга и изряза стрелата от мъртвия елен. Клиъруотър избърса кръвта с шепа трева. Знакът, изрязан пред крилата, не беше на племето М’Кол.

— Какво е това, братя? — попита един подигравателен глас. — Койот и лисица се хранят с месо, останало от лъвове?

Сърцата на Кадилак и Клиъруотър трепнаха. Четирима непознати воини се надигнаха от тревата. Единият, който, ако се съдеше по накитите му, беше водачът им, носеше арбалет; другите бяха въоръжени с ножове-тояги и каменни боздугани. Носеха шлемове-маски от изсушена бизонска кожа, с пришити върху тях кости и оцветени камъчета, украсени с камъни кожени маншети на предмишниците, а изрисуваните им тела, гърди и рамене бяха защитени с каменни брони, украсени с пера и кости, натопени в кръв.

Кадилак и Клиъруотър бавно се изправиха. Четиримата мюти застрашително пристъпиха към тях. Кадилак пъхна ножа си в ножницата, привързана към кръста му, и се обърна към якия водач на бандата. Мютът подхвърли арбалета си на воина отдясно, а Кадилак му протегна стрелата.

— Аз съм Кадилак от племето М’Кол, от родословието на Ши-Карго, първородния на Плейнфолк. Ние дебнем този бързокрак от пладне. Изстреляната от мен стрела прониза сърцето му. — Той посочи мъртвия водач. — Извади я и ще видиш, че казвам истината. Твоята стрела е била насочена твърде високо, за да го убие. — Той подхвърли стрелата към мюта, който я хвана във въздуха с нервен жест.