Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 21

Като пълзеше срещу вятъра, Кадилак намери едно плитко сухо дере, което се виеше в равнината към центъра на стадото; там водачът — едър самец — пасеше, заобиколен от свитата си от десетина женски. Кадилак внимателно разгърна високата трева и преброи клоновете върху рогата му. Десет. Никоя мечка в племето М’Кол, поне през живота на Мистър Сноу, не беше убивала бързокрак с толкова разклонения. Ако убиеше този водач, Кадилак щеше да се издигне много в очите на племенните си братя.

Клекнали на дъното на дерето, Кадилак и Клиъруотър отрязаха снопчета висока оранжева трева и изплетоха наметала за раменете и гърбовете си. Завързаха ги около вратовете и кръстовете си също с трева и поставиха на главите си корони развяващи се стръкове. После с ловджийските си ножове изровиха влажна глина и намазаха телата си, за да скрият миризмата на човешка плът.

Така подготвени, двамата приклекнаха и тръгнаха по дерето, все по-навътре в равнината, като от време на време внимателно повдигаха глави да проверят положението на водача.

Той беше все още в центъра на стадото, защитен от нападение от другите. На два пъти, докато те се придвижваха все по-близко, млади мъжки бързокраки прескачаха през дерето само на няколко метра пред тях, за да пасат на другата страна. Едва решаващи се да дишат, Кадилак и Клиъруотър се придвижваха напред сантиметър по сантиметър. Дерето стана по-плитко и трябваше да пълзят по корем, за да не се покажат над брега. Килимът от високата до колене трева премина в разпръснати туфи, размесени с по-ниска ароматна червена трева, която пасяха бързокраките.

Дерето изви рязко наляво около голяма скала — вероятно щеше да ги отведе далеч от водача. Кадилак тръгна напред, зави и замръзна. Само на два метра пред тях върху изровената под скалата през дъждовния сезон от потоците вода земя лежеше свита на колело голяма гърмяща змия.

Съвсем бавно, с неуловимите движения на препарирано насекомо, Кадилак надникна над брега на дерето. Вече нямаше трева. Три женски бързокраки пасяха на двадесет-тридесет метра и лениво размахваха опашки да прогонят мухите. Една вдигна глава и погледна към Кадилак, без да спира да дъвче. Кадилак задържа дъх. Бързокраката тръсна рязко глава в напразно усилие да прогони мухите около очите си, после пристъпи напред към нов участък с трева. Кадилак бавно приклекна и видя, че Клиъруотър проучва другата страна. А после му посочи спящата гърмяща змия, за да му покаже, че трябва да мине покрай нея.