Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 20

— Ти също имаш име на бог…

— То е празно. Аз нямам слава. Езикът ми е пълен с храбри дела, но ръката ми, макар да е държала нож, никога не е проливала кръв. Колко огнени песни ще носят моето име, когато отида във Високата земя?

Очите на Клиъруотър заблестяха от гняв.

— Това ли е всичко, което изпълва ума ти? Да се надуваш от похвали… като жаба от блатото, чиято уста е пълна с въздух? Колко пъти трябва да ти се казва? Ти си роден под сянката на Талисмана. Тя е паднала върху теб. Не върху Мотор-Хед, Хок-Уинд, Стийл-Ай или Конвой и другите мечки, с които отдавна желаеш да се състезаваш, а върху теб. Когато Небесните гласове те повикат да служиш на Талисмана, ти ще трябва да си по-храбър от най-храбрите в племето. По-безстрашен дори от баща ми. По-силен от най-силните воини, които са отишли във Високата земя. Когато дойде този момент, ти ще застанеш на страната на Талисмана и хиляди огнени песни ще носят твоето име.

— Но кога ще бъде това? — попита Кадилак.

— Кой може да каже кога или как Талисмана ще влезе в света? — отговори Клиъруотър. — Ще трябва да чакаш, както чакаме всички. Но трябва да подготвиш сърцето и ума си. Трябва да слушаш небето.

— Аз слушам, но не чувам нищо. Небесните гласове не говорят в мен.

Клиъруотър тръсна глава.

— Ши-ее! Ядосваш ме, когато говориш така, сякаш нямаш нищо между ушите. Колко пъти Мистър Сноу е говорил за тези неща? Ти трябва да си готов за всяка задача, която ще ти бъде възложена.

— Готов съм — каза Кадилак. — Но ми омръзна да чакам. — Той се обърна и нагази в реката. Даже и на най-дълбокото място ромолящата вода едва стигаше до коленете му. Клиъруотър въздъхна, поклати глава — и нагази след него. Настигна го до отсрещния бряг.

— Кадилак… спри. Това не е наша територия. Ти се закле пред Мистър Сноу да не прекосяваш границите… никога да не излагаш дарбата на словото на опасност.

Кадилак се засмя.

— Каква опасност има в едно стадо бързокраки? Не каза ли точно ти, че съм роден под сянката на Талисмана? Ако това е вярно, тя ще ни пази. Хайде…

Младите мъжки бързокраки, разпръснати около стадото да го пазят, вдигаха дългите си извити вратове, оградените с бяло очи оглеждаха високата до колене трева. Слънцето вече се спускаше към планините и бързокраките бавно започнаха да се придвижват към реката, за да пият вода в прохладата на вечерта — освен ако някое невнимателно движение на Кадилак или Клиъруотър не ги подплашеше.

Клиъруотър си помисли дали наистина да не ги подплаши, но знаеше, че Кадилак много държи да убие някой мъжкар. Тя разбираше чувствата му. „Славата“, възможността да я спечели, беше от първостепенна важност в племето и решаваща за самоуважението на всеки млад мъж, достигнал четиринадесетгодишна възраст — възрастта, на която става воин. Но като следващ летописец на М’Кол Кадилак не се нуждаеше от слава. Дарбата, дадена му от Небесните гласове, го отличаваше от останалите в племето и когато заемеше мястото на Мистър Сноу, дори старейшините на племето щяха да търсят съветите му и да се съобразяват с мнението и преценката му. Летописците не се нуждаеха от грубия кураж на буйните мечки. Те трябваше да са спокойни и непоколебими. Кадилак притежаваше и двете качества, но понякога беше нетърпелив като дете и това караше Клиъруотър да се съмнява в мъдростта на Небесните гласове, които говореха чрез Мистър Сноу — всичко виждащите, всичко знаещите сили, които ръководеха съдбините на Плейнфолк. Когато те бяха излели нейния дух в корема на Сънданс, нейната майка, и бяха насочили потока на нейния живот успоредно с този на Кадилак, дали бяха знаели наистина колко труден може да е той?…