Читать «Облачен воин» онлайн - страница 79

— Здраво сме заклещени — извика Барбър, първият инженер. — Всички колела са под водата, задният край има само десет процента тяга, проходът между пети и шести фургон е разкъсан!

— Там ли сме заседнали? — попита Хартман.

— Да, сър!

— Някакъв радиационен поток?

— Недостатъчен, за да се отчете — отговори Барбър. — Люковете от двете страни се затвориха автоматично, когато хидравличният воден затвор се скъса.

Хартман кимна и застана пред видеокомуникационната апаратура да предаде съобщение до екипажа.

— Говори капитанът. Поради грешка в курса, предизвикана от гъстата мъгла, попаднахме в корито на суха река. Започналото като лошо време стана още по-лошо и сме хванати от порой. „Дамата“ претърпя някои повърхностни повреди и загубихме тяга поради нарастване на носените от водата отломки. Но най-лошото отмина. Тази буря скоро ще спре и ще изкараме отново „Дамата“ на пътя. Затова горе главите и гледайте бодро. — Той се усмихна. — Това командване никога не е допускало ешелон да потъне.

Думите му предизвикаха усмивка върху лицето на Стив. Той се огледа и видя около себе си опънати, напрегнати лица.

Точно когато Хартман престана да говори, навигационно-комуникационно-техническият център получи слаб сигнал от Джоди Казан, заглушен от силни електростатични пукания.

— Атакувах мют… засегната… Букър и Ятс свалени… ударени от… Молба… — Последва сигнал за помощ.

Техникът от центъра отговори с включване на предния и заден навигационен лазери, остави червения лъч на водещия фургон да сочи вертикално нагоре, а зеления за така нареченото „плъзгане и влачене“. Лъчът започна да се люлее, разделяйки небето от хоризонт до хоризонт на север, юг, изток и запад, и като повтаряше същата схема, „запълзя“ по посока на часовниковата стрелка през пет градуса. Лазерът по същество изпълняваше функция, подобна на въртящия се лъч на прожекторите отпреди Холокоста. И ако Казан го уловеше — както трябваше да стане, ако беше в този район — единственото, което трябваше да направи, бе да лети по лъча до източника на светлина.

Бакстър, командващ въздушните сили, подаде сигнал за внимание на фургона за излитане, съобщи на екипа, обслужващ планера на Казан, за предстоящото пристигане и нареди да подготвят фургона за кацане. Бък Макдонъл, който се беше измъкнал през един от аварийните люкове от двете страни на скъсания преход, мина през фургона за излитане да провери дали оръжейните кули в последните фургони имат точните разчети, спря скучните излияния на Стив и другите планеристи и им каза да вземат пушките си и да се качат горе, за да помогнат на наземния екип, очакващ да посрещне пристигащия скайхок.

— Навън бушува буря, така че може да се наложи всички да помагате. Пушките ви са в случай, че мютите решат да нападнат. — После отиде към девети фургон.

Стив бързо нахлузи шлема си, взе въздушната си карабина от пирамидата, провери магазина и бутилката сгъстен въздух под барабана, взе още две пълнителя в джобовете на куртката си и излезе през един от десните люкове. Вътре във фургона шумът от бурята беше приглушен. Сега той се изправи пред цялата й сила. Вятърът дърпаше дрехите му, запуши устата му, когато се опита да си поеме дъх, и го прикова към парапета. Под него водата се въртеше с главозамайваща скорост, носеше счупени дървета и храсти. Напред той можа да види водещите фургони на „Дамата“, застанали напреко на потока, изкривени като скъсана язовирна стена. Всеки път, когато някое изкоренено дърво я удареше, „Дамата“ се тресеше силно в пръски вода.