Читать «Облачен воин» онлайн - страница 78

Пришпорена от Хартман, „Дамата“ тръгна нагоре по брега, буксуващите водещи колела бяха тласкани от другите зад тях. На няколко метра върху по-твърдата почва ешелонът започна да се хлъзга настрана и Хартман нареди двигателите да се включат на максимална мощ. Големите колела с метални плочи са завъртяха бясно, запръскаха кал, подхлъзнаха се още повече наляво, след това се разтърсиха и спряха — предното ляво колело пропадна в дупка. Хартман каза на кормчията да го изправи и да се опита да включи едновременно на предно и задно предаване. Пропадналото колело просто потъна по-дълбоко; блокирано от нещо неподвижно — вероятно скала, — то не можеше да върви напред. Хартман изключи тягата на предните колела и опита отново. „Дамата“ се премести няколко фута напред и отново спря. Първият инженер получи червен светлинен сигнал от датчика за деформация на предната лява ос.

— Трябва да се върнем и да изберем друг път — каза той на Хартман. — Иначе това колело ще се откъсне.

Хартман изруга и предаде управлението на Джим Купър, заместник-командир на ешелон от задния команден фургон. Купър върна „Дамата“ от склона, измина двеста метра по реката и предаде управлението на Хартман. Кал не кал, командирът беше решен да извади ешелона от реката. Изкара „Дамата“ от ставащата все по-дълбока вода на плитката лъка под стръмния ляв бряг така, че да може да извие и да се насочи към калния склон под по-добър ъгъл.

И това, макар че той не можеше да го избегне, беше четвъртата му за деня грешка. Когато „Дамата“ се върна назад през реката под ъгъл спрямо склона зад нея, той и останалата част от екипажа чуха нисък, тътнещ рев, който бързо нарастваше в гръмотевично кресчендо.

Порой.

Заплашително разпенена висока двадесет фута стена от кална вода връхлетя лудешки върху тях: носеше дървета и големи камъни. Бушуващата водна маса експлодира в голям облак от пръски върху първите пет фургона, застанали напреко, след това премина над и около тях и погълна останалата част от ешелона. Огромни дървета се носеха по реката и блъскаха като плуващи стенобойни машини страните на водещите фургони с ужасна сила: клони, дебели колкото човешко тяло, се чупеха като кибритени клечки. „Дамата“ се завъртя под непрекъснатите удари. Водещите фургони се наклониха под страхотен ъгъл, когато големите камъни, носени по речното дъно от водата, се заклиниха под колелата и задържаха клони и съборени дървета. Ужасените пионери във водещите фургони се преместиха от пода на по-високи места. Гласът на Бък Макдонъл боботеше из ешелона, предупреждавайки всички да се държат здраво и да останат на местата си.

Хартман се изправи. Заместниците около него балансираха непохватно върху накланящия се под и изпълняваха добре репетираната процедура за авария. Условията клоняха към хаотични, но всички запазиха хладнокръвие.