Читать «Облачен воин» онлайн - страница 62

След присъединяването си към ешелона той беше научил, че Америка е заобиколена от море и лежи на въртящо се кълбо, което плува в пространството, завъртайки се около слънцето за една година. За някой като Стив, чиито хоризонти до първия самостоятелен полет бяха ограничени от размерите на свят, вдълбан под земята, идеята, че отвъд небето има още пространство, което съществува вечно, беше абсолютно умопомрачаваща. Макар че летеше над земята вече три месеца, умът и тялото му посрещаха всяко излитане със същото виновно чувство на удоволствие. Той се възмущаваше от часовете, които беше принуден да прекарва затворен в ешелона, но не можеше, не се решаваше да сподели това си негодувание със съекипниците си. Те смятаха ешелона за сигурен пристан. Дом, в който се връщаха с облекчение от страховитата шир, простираща се във всички посоки.

Джоди Казан кръжеше във въздуха, докато Гас и Стив се спускаха към ешелона. Гас намали скоростта на двадесет мили в час, плъзна се по задната част на ешелона, включи спирачките и кацна върху покрива на фургона за излитане. Големите задни гуми на планера стъпиха меко, носовото колело удари с обичайното си разтърсващо тупване. Щом Гас изключи двигателя, петима души от наземния екип по поддържане се качиха на страничните платформи и сгънаха крилата на скайхока, след това, когато предната подемна секция на летателната палуба се прибра във фургона, слязоха заедно с него долу. Планерът беше изтъркаляй на място и прибран; подемникът беше издигнат плавно нагоре на конзолните бутала и застопорен на палубата; втора група наземен екип скочи на страничните платформи — в така наречените „патешки дупки“, — готови да приемат Стив. Той се плъзна по опашката на ешелона точно деветдесет секунди след като Гас беше застопорил спирачките. Зад него планерът на Джоди Казан зави под ъгъл за кацане.

Тримата планеристи отидоха към челния команден фургон за обичайния доклад пред командира на въздушните сили Бакстър — студен нисък и набит мъж. Стив докладва, че е видял нещо, което прилича на ниви на около петдесет мили на северозапад от настоящото местоположение на ешелона. Тримата свериха картите си с по-голямата карта на масата в командната стая. Основната траектория на полета на Гас беше доста далеч на изток, но Джоди потвърди доклада на Стив.

Командирът на въздушните сили отбеляза установеното местоположение върху бойната карта на „Дамата“ и докладва на командира Хартман за откритието на планеристите. Командирът на ешелона дойде в командната зала със своя навигационен офицер, старши полевия командир и коменданта Бък Макдонъл. Тримата бързо огледаха картата, като спряха вниманието си на района, отбелязан от командира на въздушните сили на югозападния фланг на планините Ларами.

— Видяхте ли някакви селища? — попита Хартман.

— Не, сър — каза Стив.

— Трудно е да се види нещо от хиляда и петстотин фута — обади се Гас. — Ако ни беше разрешено да летим по-ниско…

Двамата планеристи се бяха постарали да летят на минималната височина, дадена им от Казан преди започване на патрулния полет.