Читать «Облачен воин» онлайн - страница 63
Патрик Тили
Хартман кимна разбиращо.
— Скоро ще имате възможност за бръснещ полет.
— За мен не може да е достатъчно скоро — каза Гас.
— Те са там долу — каза Казан. — Когато Брикман ми се обади и ми докладва за обработената земя, отидох и я огледах отблизо.
Стив изстена.
— Да не искате да ми кажете, че долу има и колиби?
— Не, но е имало — отвърна Казан и му се усмихна със стиснати устни. — От шестстотин фута над повърхността може да се види много повече. — Казан се обърна към Хартман и помощниците. — Които и да са били, бързо са напуснали. Опитали са се да разчистят мястото на лагера, но не са успели. Открих десетина дупки от колове, които не бяха запълнени, и видях пепел и главни. Когато южните мюти преместват лагера си, обикновено изгарят всичко, включително и сметта. Край нивите имаше и няколко дървени инструмента с дълги дръжки. От опита, който имам, знам, че мютите не изхвърлят инструменти. Те са много ценни за тях. Мисля, че някой просто не е успял да ги скрие добре. — Тя спря, после добави: — Тези ниви още се обработват.
— Значи мютите са все още наблизо — заключи старши полеви командир Мур.
Бък Макдонъл се наведе напред.
— Някаква идея за техния брой?
— Трудно е да се каже, сър — отговори Казан. — Поне неколкостотин. Селището е било голямо. Нивите са доста обширни.
— Което ще рече, че племето е голямо — каза Хартман.
Казан кимна.
— Да, сър. В неотдавнашните рапорти от разузнаването се казва, че е възможно да се натъкнем на племена, които могат да хвърлят в бой хиляда воини.
Гас Уайт смушка Стив.
— Повече от достатъчно да може всеки да участва в боя.
Казан потупа картата с пръст.
— Имам предчувствието, че те може би се крият в тези гори. Две мили…
— Достатъчно да изтичат и да се скрият, когато ни видят да идваме — каза командващият въздушните сили. Видя, че Стив се намръщи, и обясни: — Мютите имат страхотно зрение. Могат да видят скайхок от повече от пет мили.
— Което означава — отбеляза Казан, — че ще избягат, преди да се доближиш до тях.
— Тогава как ще ги хванем? — попита Гас.
— Много трудно — отговори командващият въздушните сили.
— Трябва да ги измъкнем на открито — изръмжа Макдонъл. — Трябва да заложим примамка. Един свален скайхок. Един патрул, който да прилича на изгубил пътя. Примамваме ги на открито, заобикаляме ги в гръб, така че да не могат да избягат, и след това ги нападаме.
— Може и да извадим късмет с тези — отбеляза Казан. — Много е късно да започнат ново засаждане. Няколко запалителни бомби би трябвало да ги изкарат на открито.
Командващият въздушните сили кимна в знак на съгласие.
— Правилно. — После се обърна очаквателно към Хартман.
Командирът на ешелона погледна внимателно картата и прецени възможностите. Не му трябваше много време да вземе решение.
— Утре сутринта ще започнем операция по откриване и разрушаване в областта на Рок Ривър — ще бомбардираме нивите
