Читать «Облачен воин» онлайн - страница 60

— Да — каза Мистър Сноу. — Но подобно на теб, и тя е родена под сянката на Талисмана. Небесните гласове, които говориха при нейното раждане, ми казаха, че тя е свързана с Тройнонадарения. Потокът на твоя живот тече успоредно на нейния и двата се сливат в една голяма река, от която Талисмана черпи своята сила. Старейшините и твоите племенни братя и сестри знаят това. Затова не е необходимо да печелиш слава. Дори Мотор-Хед да се присмива на мъжеството ти, и той, и другите воини са готови да дадат живота си за теб. Всеки мъж, жена и дете в това племе са готви да умрат, за да те защитят.

Кадилак бе вцепенен от това откровение.

— Не знаех. Това истина ли е?

— Никога не казвам неистини — отвърна Мистър Сноу.

— Тези думи са тежки — промърмори Кадилак.

Мистър Сноу се усмихна.

— Имаш широки рамене. Ще се научиш да ги носиш.

— Но… — Кадилак се бореше с този нов товар. — Какво трябва да правя?

Мистър Сноу вдигна ръка и заотмята на пръсти.

— Слушай небето. Търси мъдростта, не славата. Действай благоразумно. Обичай братята си. Бъди достоен за тяхната жертва.

Гледаха се мълчаливо един момент, после Кадилак кимна към последния пръст на Мистър Сноу.

— А шестото нещо?

— Действай бавно, внимателно и благородно — каза Мистър Сноу.

Когато падна нощта, лунната светлина не проникна под покрова на гората и през върховете на дърветата можеха да се видят само малко звезди. Тази задушаваща мрачина беше нещо, от което мютите се страхуваха. Може би това беше расова памет от едно далечно време, когато много от техните прародители бяха погребани след войната на Хилядата слънца. Каквато и да бе причината, повечето мюти излязоха от колибите, които бяха издигнали сред огромните дървета, и отидоха дебнешком до края на гората, където можеха да виждат небето. И спаха там, увити в кожи, децата до майките си, всички спокойни от съзнанието, че Мо-Таун, небесната майка на Ши-Карго, бди над тях и с обсипаното си със звезди покривало ги защитава от опасности.

Кадилак беше един от малкото, който, също като Мистър Сноу, не отиде в края на гората. Той не се страхуваше от шепнещия, шумолящ език на дърветата, нито от внезапните пронизителни крясъци на нощните птици. Лежеше под кожата и наблюдаваше трепкащите шарки на светлина и тъмнина, хвърляни върху покрива на колибата от светилника. Мистър Сноу му беше казал, че в Старото време хората живеели в колиби, направени от камък, които били много тежки, за да се местят, и нямали врати. Те седели в тези къщи ден и нощ и гледали картини на света отвън, които са държали в кутия. Магическа кутия, направена от замръзнала вода, която светела с цветове и била пълна с музика.

Мисълта на Кадилак се върна към неговия двубой с Шакатак и подновеното му обещание пред Мистър Сноу да не рискува живота си в предстоящата битка с желязната змия. Той бе доказал, че куражът му не го напуска пред лицето на смъртта, но не можеше да пренебрегне разбирането, че всъщност силата, извикана от Клиъруотър, беше убила двамата воини Д’Вайн, чиито глави сега бяха забучени на кол пред вратата на неговата колиба. Въпреки всичко, което бяха казали Мистър Сноу и Клиъруотър, той чувстваше, че неговото мъжество е омаловажено от наложения му не воински статус. Съдбата може и да му беше определила място в историята на Плейнфолк, но Кадилак искаше повече от всичко да се докаже като герой.