Читать «Облачен воин» онлайн - страница 59

Кадилак помисли, после бавно кимна.

— Мисля, че ми стана ясно. Ще ми кажеш ли други думи от Старото време?

— Някой друг ден — отвърна Мистър Сноу. — Първо трябва да покажеш по-голямо уважение към нуждите на племето и по-малко към своите.

— Думите ти ме разстройват — каза Кадилак.

Мистър Сноу се усмихна.

— Има една поговорка, която идва от Старото време… „Трудно е да се лети с орлите, когато си сред пуйки“ — Той дръпна от лулата, затвори очи и погълна пушека. Когато ги отвори, видя върху лицето на Кадилак неразбиращ поглед. — Забрави това — каза Мистър Сноу и му подаде лулата. — Да погледаме небето.

На следващия ден Мистър Сноу и Кадилак се качиха на платото, седнаха на скалите и загледаха равнината. Група жени от племето работеха на лехите, където бяха засети хлебни стебла и грудкови растения. Малки смесени отряди от мечки и вълчици наблюдаваха небето за стрелолисти. Ученикът и учителят продължиха започнатия предната нощ разговор.

— М’Кол са племе, което е покровителствано от Небесните гласове — каза Мистър Сноу. — Помисли за това. Д’Вайн нямат никакви летописци, докато ние имаме двама! Но моят поток скоро ще пресъхне. Затова никога не трябва да влизаш в бой с подземни хора или да предизвикваш воини на други племена, защото не трябва никога да излагаш на риск дарбата на думите. Ти съхраняваш миналото на племето и светлината на неговото бъдеще. Твоят мозък трябва да обслужва онези, които нямат нищо между ушите си. Когато Бъфало-Хед забрави как са изглеждали хлебните растения и кога трябва да бъдат засети нови, ти трябва да й припомниш. С помощта на Небесните гласове ти си нейният водещ дух. Откакто Блек-Уинг те доведе до моята колиба, аз изливам моя ум в твоя. — Той потупа Кадилак по главата. — Деветстотин години от историята на Плейнфолк е съхранена в тази малка кутия от кост. Ти знаеш всичко, което зная аз.

— Не всичко — бързо каза Кадилак.

Мистър Сноу махна с ръка.

— Онова, което не съм ти казал, ще ти го кажат Небесните гласове. Големите тайни на земята не могат да почиват в необуздани кипящи умове на млади мъже. Те ще влязат в тях само когато годините донесат спокойствие на мислите ти. Когато умът ти се отвори към небето като тъмната огледална повърхност на дълбоко планинско езеро, спокойно и ненабраздено от ветровете на желанието. Само тогава ще влязат големите тайни, ще кацнат като бели водни птици в прохладата на вечерта.

Очите му се взряха в Кадилак с неочаквана сила.

— Това са птиците на мъдростта. Техните крила имат силата да движат небето и земята. Бъди готов да ги приемеш, когато дойдат.

— Ще бъда.

— И бъди търпелив — добави Мистър Сноу. — Тези неща не се дават на всички мъже… дори на такива с дарби като твоите.

— А на Клиъруотър?

— Ах, да… — промърмори Мистър Сноу. — Тя също има ценна дарба, която Мо-Таун, великата майка на Плейнфолк, е дала в ръцете на М’Кол. Както ти никога не можеш да станеш истинска мечка, така и тя никога няма да може да стане истинска вълчица.

Кадилак се намръщи.

— Но тя има голяма сила. Повелителите нямат ли задачата да помагат на племето в битки?