Читать «Облачен воин» онлайн - страница 172

Кадилак вдигна рамене.

— Ако облачният воин следва пътя, начертан от Талисмана, той ще ги победи.

Мистър Сноу се усмихна.

— Говориш като истински летописец. Въпреки това, за да има шанс за успех, облачният воин ще трябва да вземе стрелолиста. Можеш ли да построиш друг?

Кадилак кимна.

— Ако ти го искаш — да.

Двамата размениха заговорническа усмивка. Стив не би могъл да избере по-подходящ ученик. Кадилак нямаше нужда да бъде „учен“; актът на инструктаж просто даваше на младия летописец възможност да се включи мислено в паметта на Стив и да прави копие от всичко, което се съхраняваше в нея. Кадилак се беше научил да лети със съвършено майсторство, защото неговите мозъчни клетки сега съдържаха същите сензорни данни, които бяха дали възможност на Стив да се представи така добре в Академията. И когато предаде на Стив „останките“ от трите скайхока, племето се беше погрижило да скрие плата от крилото на планера на Стив. Макар и счупени и обгорени на единия край, панелите на крилото бяха почти цели. М’Колите бяха запазили и неповредения двигател и перката. Неизвестно за Стив и господарите му във Федерацията чрез Стив Плейнфолк сега притежаваха познанията да построят летателен апарат, подобен на „Блу-Бърд“. Това беше задача, която Мистър Сноу тайно се беше съгласил да изпълни от името на загадъчните майстори железари на Бет-Лем. Те го бяха помолили да им достави един облачен воин и неповреден стрелолист. В случай че не можеха да доставят нито едното, нито другото, новоусвоеното умение на Кадилак да лети и възстановеният летателен апарат щяха също да послужат за тяхната цел. В замяна майсторите железари — чиито обещания винаги се ценяха — щяха да доставят на М’Колите ново, мощно, дълго остро желязо…

През нощта, докато Кадилак спеше, Мистър Сноу гледаше замислено тлеещите въглени на огъня и обмисляше как би могло да се осъществи заминаването на облачния воин. Вече почти цял месец Стив беше имал средства и възможност да избяга, но досега нищо не се беше случило. След задълбочено обмисляне на проблема Мистър Сноу се обърна към Небесните гласове и с тяхна помощ разбра, че инертността на Стив не се дължи на силите на Клиъруотър като повелителна, а на несподеленото му желание за нея. Това беше другият, по-сладък вид смърт, която той желаеше да изстрада от нейната ръка. Разрешаването да се срещнат можеше, парадоксално, да се окаже най-добрият начин да се осигури заминаването му. Това би било малко предателство спрямо младото му протеже и в пълно несъответствие с желанията на старейшините на племето, но ако волята на Талисмана бе такава — така да бъде.

Без да тревожи другите спящи воини, Мистър Сноу събуди младата мечка Дет-Уиш и му каза незабавно да се върне в селището. Да измине без спиране триста мили — ден и половина тичане. Той трябваше да доведе дванадесет воини да ги посрещнат на края на територията на Д’Вайн. Трябваше също да вземе, при най-голяма тайна, подарък за Клиъруотър. Мистър Сноу отвори торбата, завързана около кръста му, и подаде на Дет-Уиш малка кесия, завързана с шнур на възел около ашик. Не разкри нейното съдържание на бързоногия пратеник, но вътре имаше фина верижка с опознавателен знак с името и номера на Стив и дузина нишки дрийм кап.