Читать «Облачен воин» онлайн - страница 173

На следващата сутрин, когато Кадилак откри отсъствието на Дет-Уиш, Мистър Сноу му обясни, че го е изпратил да доведе подкрепления, за да прекосят територията на Д’Вайн. Кадилак прие обяснението без възражение. Той не знаеше за тайния план за действие на Мистър Сноу, но сега имаше ясна представа от прочетеното на камъка за желанието на Стив да притежава Клиъруотър. Вече беше почувствал, че те се привличат взаимно, но не беше поискал никой от тях да го отрече. Нерешителността му по въпроса се дължеше на Мистър Сноу. След „признанието“ на Стив старият летописец беше използвал огромните си сили върху възприятията на Кадилак по същия начин, както беше объркал мисловните процеси на командира Хартман преди атаката на ешелона.

За нещастие Мистър Сноу не можа да излъчи същата скрита пасивност, когато Кадилак разглеждаше камъка. В резултат на това младият летописец беше потресен от неочакваната сила на чувствата, която съпровождаше образите на Стив и Клиъруотър. От ровенето в мозъка на облачния воин Кадилак знаеше, че личната му дружба с него е основана на искрени чувства; чувства, които бяха в непрекъснат конфликт с тъмната, коварна страна на природата на Стив. Досега той беше разглеждал дилемата на Стив със съчувствие, но това откровение го потресе. Когато Кадилак излезе от състоянието на транс, умът му беше освободен от предишната летаргия и въпреки подновената операция на Мистър Сноу за смущения остана остър и ясен.

До този момент Кадилак искрено вярваше в предопределението и безпрекословното приемане на волята на Талисмана. Но сега гордостта, ревността, чувството на обида и предателство го изплашиха. Той почувства бунтарски подтик да направи нещо; да контролира; да наложи волята си посредством някакъв прост, но решителен акт, който да промени хода на бъдещите събития; да промени посоката на Реката на времето, така че смъртта и разрушението, които беше видял, да не се случат. Той ясно разбираше, че ако опита да се меси в предопределението, се поставя в положение на равен на Върховното същество, което наблюдава Плейнфолк, и макар да знаеше, че това не е редно, това отклони нарастващата му решителност. Това беше проява на простима суетност, също като при безброй други млади мъже — и много по-стари, — минали по този път преди него.

Към залез-слънце Кадилак отиде при Мотор-Хед при едно от техните кратки спирания. Воинът с огромните мускули се беше навел в потока и плискаше с вода лицето, гърдите и ръцете си. Блек-Топ и Стийл-Ай, неговите постоянни другари, лежаха на брега и ядяха жълти фисти — мютско име на сорт големи ябълки.

Мотор-Хед напълни шепите си с вода и я плисна върху Кадилак, който клекна на брега на потока.

— Лицето ти изглежда тъжно, пясъчен червей. Нещо ти тежи.