Читать «Облачен воин» онлайн - страница 169

— Кога се предполага да се случи всичко това?

Мистър Сноу разпери ръце.

— Когато земята даде знак.

— Да, чух какво казва пророчеството — каза Стив малко раздразнено. — Но кога ще стане това? Вие чакате вече шестстотин и петдесет години! Може би спасителят на Плейнфолк няма да дойде. Може би е решил да си остане там, където е.

Спокойствието на Мистър Сноу изглеждаше непоклатимо.

— Ще дойде. Не през моя живот може би. Но сигурно през твоя… едно събитие, за което може би ще съжаляваш, защото си определен да станеш водач в своя народ.

— И през моя — каза Кадилак: не искаше да остане извън обсъждането на такива велики събития. — Древният ми каза.

Макар думите на Мистър Сноу да потвърждаваха неговата собствена увереност, че той е определен за велики дела, разговорът не помогна много за намаляване на вътрешното напрежение на Стив. Дори инстинктът му за оцеляване, който би трябвало да му подскаже да се спотаи, беше разколебан и Стив остана ненаситно любопитен относно възможната си роля, но в същото време се страхуваше от онова, което можеше да открие. Въпреки дълбоките отзвуци на видяното и чутото, миналото му на трекер и обучението за безпрекословно подчинение, желязна дисциплина и строга логика не му позволяваха да приеме загадъчната страна на мютите с нейните пророчески виждания и манипулативна магия. Думите на мютите бяха като гигантски водовъртеж, заплашващ да повлече невнимателния. Онези, които бяха достатъчно глупави да скочат във въртящите се потоци в търсене на отговори, бяха бавно засмуквани към тъмните глъбини на въртопа и изчезваха без следа. И все пак, и все пак… Стив се чувстваше привлечен към него, уловен от някаква тъмна сила, която беше извън неговия контрол.

Придружени от тридесет мечки, Мистър Сноу и Кадилак напуснаха селището и през следващите три дни вървяха на изток, като излязоха далеч отвъд знаците за територия на племето в средните земи на Плейнфолк. На два пъти по време на пътуването видяха знаци на други племена; и всеки път променяха посоката, за да заобиколят чуждата територия. Веднъж лежаха скрити до тъмно, за да избегнат голяма ловна хайка. Не защото се страхуваха от сблъсък, а защото той беше ненужен; щеше да доведе до излишна загуба на хора. След битката с желязната змия племето трябваше да поддържа силите си в готовност за следващия сблъсък с подземните хора. Целта на Мистър Сноу беше да намери мястото, посочено му от Небесните гласове в едно неотдавнашно послание. Накрая, след като изминаха почти четиристотин мили, нещо му каза, че са стигнали приблизително на мястото — точката, където голямата река, чието течение бяха следвали през целия път от Западните хълмове, среща своята сестра, която идва от югозапад. Точка, където на картите отпреди Холокоста бе отбелязано сливането на реките Северна и Южна Плат.

Мистър Сноу седна замислен под широките клони на едно дърво и изпрати Кадилак да търси виждащ камък. Мотор-Хед, който беше водач на мечките, заповяда да се разпръснат по двойки и да огледат района. Когато търсенето на Кадилак на северния бряг се оказа безплодно, пресякоха тясната ивица земя, където двете реки течаха една до друга, преди да се слеят. Кадилак отново не намери камък и всички минаха оттатък южната река.