Читать «Облачен воин» онлайн - страница 167

— Светът скоро ще види Тройнонадарения — тихо каза Мистър Сноу.

— Тройнонадарения?…

— Това е другото име, под което е известен Талисмана. Може би ти ще доживееш този ден.

— И да умреш, съжалявайки за това — усмихна се Кадилак. — Нека той чуе пророчеството, древни. Нека научи защо не се страхуваме от желязната змия или от гнева на Федерацията.

— Пророчество? О, да, забравих — каза Стив весело. — Вие наистина сте уточнили всичко.

Очите на Кадилак светнаха гневно, после се успокоиха.

Мистър Сноу запази спокойствие.

— Грешиш, Брикман. Онова, в което вярваме ние, е, че всичко е уточнено за нас. Някои от нас са благословени с вътрешно ухо, което може да чува Небесните гласове; дарба, от която са лишени повечето от моите племенни братя. Но те вярват, както и ние, че картината на бъдещите събития вече е начертана. Космическото колело се върти и ни води по вечния път… независимо дали искаме да вървим, или не. Ти, въпреки твоята слепота, имаш да изиграеш определена роля. Така че благодарение на твоите щастливи звезди ние вярваме в пророчеството дори ти и да не вярваш… защото единствено то ти спаси задника.

Стив прие смирено изражение.

— Щях да те помоля да се опиташ да отвориш душата си за онова, което ще ти кажа, но… — Мистър Сноу го погледна — ти не разбираш.

— Аз не разбирам дори какво означава думата „душа“.

— Няма значение. Слушай внимателно и обърни внимание на това. То е предадено чрез летописец, наречен Синсинати-Ред преди около шестстотин и петдесет години и е известно като Пророчества за Талисмана. — Мистър Сноу заговори с плътен резониращ тон, с какъвто не беше говорил досега.

— Когато голямата планина на Запад заговори с езика на огъня, който изгаря небето, и земята потъне в собствените си сълзи, тогава едно дете, родено от Плейнфолк, ще стане Тройнонадарения и ще бъде летописец, повелител и пророк. Момче или момиче може да бъде то. Но каквото и да се роди, то ще израсне честно и силно като героите от Старото време. Сутрешната роса ще са очите му, стръкчетата трева ушите му, и името му ще бъде Талисман. Орлите ще са златните му стрели, камъните на земята — неговият чук, и една нация ще бъде изкована от огньовете на Войната. Плейнфолк ще бъдат като блестящ меч в ръцете на Талисмана, техния Спасител. Тогава облачните воини ще падат като дъжд. Железните змии ще погълнат господарите си. Пустинята ще се надигне и ще смачка тъмните градове на подземните хора, защото небе и земя ще дадат тайните си сили на Талисмана. Така ще загинат враговете на Плейнфолк, защото Тройнонадарения е господар на всичко. Смъртта ще бъде прогонена от въздуха и кръвта ще бъде изсушена от земята. Сестри по душа ще подадат ръка на братя по душа и земята ще пее песни за Талисмана.

По някакъв необясним начин пророчеството докосна някаква вътрешна струна дълбоко в психиката на Стив и оказа върху него незаличимо въздействие, равносилно на онова, когато Клиъруотър издигна камъка. Макар че Стив не би го описал по този начин, поетичната образност в стиховете му разкри един друг свят и му даде едно ново виждане за хората, които беше обучаван да смята за получовеци: лукавите, коварни мюти. Но истински учудващото беше датата, на която се твърдеше, че е направено пророчеството. Това означаваше, че появата на ешелоните и планеристите е била предсказана от Плейнфолк четиристотин години преди Федерацията да е предвиждала тяхното използване! Изглеждаше невъзможно, но ако бе вярно — и ако и другите събития, които бяха предсказани, се случеха — бъдещето на Федерацията определено изглеждаше необещаващо.