Читать «Облачен воин» онлайн - страница 166

След като спечели своите „крила“, Кадилак заведе Стив в колибата на Мистър Сноу да изпушат една тържествена лула рейнбоу. Моментът изглеждаше подходящ Стив да потърси обяснение за случилото се на скалата. Наистина ли Клиъруотър беше накарала камъка да лети, или той си беше въобразил всичко това? И двамата летописци бяха забележимо благоразположени. Те потвърдиха, че онова, което е видял, наистина се е случило, но когато бяха притиснати да обяснят как или защо, никой от двамата не можа да даде отговор, който да удовлетвори рационалните изисквания на един ум, оформен от Федерацията.

Стив скри разочарованието си и потърси мнението на Мистър Сноу по въпросите, които бяха започнали да го измъчват по отношение на неговото търсене на крайна реалност. Беше ли възможно някога да научи истинското състояние на нещата? Колко високо трябваше да се изкачи, за да намери тази неуловима истина с главно И, за която говореше Мистър Сноу?

— Изкачването на планината не е истинският проблем — отбеляза Мистър Сноу. — Проблемът е в способността да оцениш изгледа, когато се изкачиш на върха. Има времена през живота на човек, когато той гледа истината, но много често не може да я познае. Моментът на разпознаването му убягва. Може да минат много години преди той да застане отново на върха на планината; други по-малко щастливи не получават втора възможност.

— Мистър Сноу посочи Кадилак. — Както казах на моя способен, но твърдоглав наследник, за да дойдеш при нас, ти трябва да се научиш да задаваш правилни въпроси. Но умът ти също трябва да е отворен да разбира… както дълбоките води на едно езеро в спокойствието на вечерта. Само тогава големите бели птици на мъдростта кацат на неговата повърхност. До настъпването на този момент предлагам, заради спокойствието на собствения ти ум, да приемеш, че определени мюти могат да извършват магически действия. Под „магия“ аз разбирам способността да се управляват сили на земята и небето… и те са получили тази способност от Талисмана.

Стив слушаше търпеливо.

— Учудващо е… ти наистина ли вярваш, че съществува такъв човек?

Мистър Сноу махна с дясната си ръка.

— Според теб кой разби каменния чук на Мотор-Хед над главата ти? Неговата сила те спаси… същата сила, която се излъчи през Клиъруотър и направи чудото с камъка.

Стив гледаше двамата мълчаливо.

— Защо ти е толкова трудно да приемеш това? — попита Кадилак.

Стив повдигна рамене.

— Може би защото на нас трекерите ни е трудно да повярваме, че съществуват… невидими хора.